Определение № 5351 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Х., чрез адв. К. Стойчев, против определение № 457/13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11/2025., по описа на Административен съд Перник, с което е върната исковата му молба, насочена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради и което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, чрез юрк. З. Василева, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Перник е върнал като недопустима исковата молба на С. С. Х., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник, с която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., произтичащи от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000281/19.07.2024 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000282/19.07.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, и Заповед за задържане по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР УРИ № 1920зз-244/19.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР-Перник, и е прекратил производството по делото. От фактическа страна е установено, че след дадени от страна на съда указания, с молба по делото С. Х. посочил, че горепосочените административни актове не са били предмет на съдебен контрол. От Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA № 1270248 на 19.07.2024 г., издаден от мл. автоконтрольор при ОДМВР Перник, е установено, че Х. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози – уредът, с който е проверен отчел положителен резултат на амфетамин. Така се стигнало до издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000281/19.07.2024 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000282/19.07.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, и Заповед за задържане по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР УРИ № 1920зз-244/19.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР-Перник. В хода на образуваното досъдебно производство с № 350/2024 г. по описа на Първо РУ Перник, е представено заключение по извършената биологична проба, от която не е установено наличие на наркотични вещества, поради и което е било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.12.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Перник. Във връзка с това, на 10.12.2024 г. СУМПС, СРМПС и регистрационните табели са върнати на С. Х.. От правна страна административният съд приел, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000281/19.07.2024 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000282/19.07.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, и Заповед за задържане по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР УРИ № 1920зз-244/19.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР-Перник, не са оспорени по съдебен ред, каквото е изискването на закона, поради и което така подадената искова молба е недопустима. Освен това, Х. не се е възползвал и от възможността да възобнови производството по трите акта, съгласно чл. 99, т. 2 АПК. Въз основа на горното, съдът върнал исковата молба на подателя и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се предяви при наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Към момента на депозиране на исковата молба и приложените към нея молби тази хипотеза не е налице, тъй като Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000281/19.07.2024 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000282/19.07.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, и Заповед за задържане по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР УРИ № 1920зз-244/19.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР-Перник, не са били отменени нито по съдебен ред, нито по административен по реда на чл. 99, ал. 2 АПК. Следва да се посочи, че това, че досъдебното производство е било прекратено, съответно СУМПС, СРМПС и регистрационните табели са върнати на С. Х., не значи че административните актове са оттеглени от органа. Мълчаливо или с конклудентни действия оттегляне на административен акт не е познато в българското право. Липсата на отменен административен акт налага извод за недопустимост на исковете, по аргумент от чл.204, ал.1 АПК, поради което първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Ако административният акт не е отменен по съответния ред или оттеглен, предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка за разглеждането му и съдебното производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. От страна на процесуалния представител на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено и в полза на ответника следва да се присъдят 100 лева разноски. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение