Определение № 9770 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С молба от А. З. М., подадена чрез адв. Г. Бонев, е поискано допълване на решение № 8861/16.07.2024 г. по адм. д.№ 12159/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта за разноските. Молителят твърди, че в представените договори за правна защита и съдействие, ведно с пълномощни от 26.05.2023 г. и 03.11.2023 г. са налице доказателства относно заплатения адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Ответниците Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), К. Й. О. и Д. В. О., надлежно уведомени, не представят становища по направеното искане. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема за установено следното: С решение № 8861/16.07.2024 г. по настоящото дело по описа на ВАС, Пето отделение, е отменено решение № 178/ 24.10.2023 г. по адм. д.№ 245/2023 г. по описа на Административен съд -Перник и вместо него съдът се е произнесъл като е отменил решение № ППН-01-628/2021 г. от 9.05.2023 г. на Комисия за защита на личните данни, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. С решението Комисия за защита на личните данни е осъдена да заплати на А. З. М. разноски в размер на 80 лева., представляващи заплатени за две съдебни инстанции съдебни такси. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С касационната жалба процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Г. Бонев е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лв. Като доказателства е представил пълномощно от 03.11.2023 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата /л. 5/, в който е посочен уговорен размер на адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. и е отразено плащане – „веднага в брой“. С молба от 31.05.2024 г. процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции преди приключване на устните състезания по спора, като е представен списък по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК (л. 26 от настоящото дело), общо в размер на 2080 лева, от които 70 лева държавна такса за образуване на касационно производство и 1000 лева хонорар за процесуално представителство пред ВАС, 10 лева държавна такса за образуване на производството пред АС- Перник и 1000 лева хонорар за адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела по Закона за защита на личните данни възнаграждението за една съдебна инстанция е 900 лв. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата посочва, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая уговореният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото, като съдът не взема предвид ограничението в закона относно размера на адвокатското възнаграждение, предвид решение на СЕС по дело С-438/22. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, присъждат се разноски, когато е доказано извършването на разноски в производството. По делото са представени договори за правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции с отразено плащане в брой. По изложените съображения и с оглед изхода на спора, съдът намира, че са налице основанията за присъждане на поисканите разноски, като бъде осъдена Комисията за защита на личните данни, да заплати 2000 (две хиляди) лева, направени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд,