Определение № 50100 от 23.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 644/2022 г.

Производството е образувано на основание чл. 44, aл. 1 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – Петрич и Софийски районен съд, повдигнат от последния с определение № 2032 от 6.07.2022 г. по н.о.х.д. № 7454/2022 г. по описа на СРС. Поводът е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Петрич срещу румънския гражданин Г. – К. М. /G. – C. M./ за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. Първоначално обвинителният акт по пр. пр. № ТОП-1375/2020 г. по описа на РП – Благоевград, ТО – Петрич и ДП № 64/2021 г. по описа на ОСО при ОП – Благоевград е бил внесен в Районен съд – Петрич, пред който е било образувано н.о.х.д. № 224/2022 г. С определение № 157 от 6.06.2022 г. съдията-докладчик по делото е прекратил съдебното производство и изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд. Приел е, че от съдържанието на обвинителния акт и с оглед правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинение на румънския гражданин, а именно че като подбудител и помагач е извършил престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1-во, вр. ал. 1 от НК, следва извода, че престъплението е извършено на територията на Република Румъния. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 и чл. 42, ал. 1 от НПК, посочил, че компетентен да разгледа делото по правилата за определяне на местна подсъдност е Софийски районен съд. След получаване по компетентност на делото, с определения № 2032 от 6.07.2022 г. и № 2245 от 26.07.2022 г. по н.о.х.д. № 7454/2022 г. по описа на СРС съдията-докладчик аргументирал, че престъплението е извършено там, където е довършено, позовавайки се на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от НПК, а именно в съдебния район на РС – Петрич, съответно делото е подсъдно на този районен съд, прекратил съдебното производство и изпратил делото на ВКС за разрешаване на възникналия спор за подсъдност. Посочил, че обстоятелствата, свързани с приноса на всеки един съучастник, в случая подбудител и помагач, нямат отношение към въпроса за определяне на местната подсъдност. В допълнение изложил, че в настоящия случай е налице и основанието по чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като десет от общо тринадесет обвиняеми и свидетели са с адреси за призоваване в гр. Петрич. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че от обстоятелствената част и от диспозитива на обвинителния акт е видно, че престъплението е извършено в чужбина, на територията на Република Румъния, съответно съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от НПК делото е подсъдно на Софийски районен съд. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като провери материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери следното: С обвинителния акт е внесено обвинение срещу Г.-К. М. за това, че на неустановена дата през месец юли 2020 г. в Република Румъния като подбудител и помагач умишлено е склонил К. М. като извършител да преведе през границата на Република България с Република Гърция през ГКПП Кулата – Промахон отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта, които са ненавършили 16-годишна възраст, не са български граждани и е използвано моторно превозно средство – престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. С протоколно определение № 8333 от 8.10.2020 г. по н.о.х.д. № 650/2020 г. по описа на РС – Петрич е одобрено споразумение, с което К. М. /C. M./ се признава за виновен в това, че на 24.07.2020 г. на ГКПП Кулата – Промахон е извършил престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 280, ал. 1 от НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или групи от хора без разрешение или макар с разрешение, но не през определените за това места, като престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата. Престъплението е резултатно и се счита за извършено с настъпване на престъпния резултат – преминаването на лицата през граница. Извършеното престъпление, респективно довършеното престъпление от гледна точка на процеса на осъществяването му, е налице, когато са реализирани всички обективни и субективни признаци на установения от закона престъпен състав. Довършеното престъпление във всички случаи е определено деяние, очертано в закона със собствените му особености или във връзка и с предизвиканите от него общественоопасни последици. Довършеността на престъплението е финал на процеса по неговото осъществяване. В разглеждания казус елементите на престъпния състав са били осъществени в цялост след пресичането на границата на страната на лицата или групи от хора. В настоящия случай, престъплението по чл. 280, ал. 1 от НК е извършено в съучастие, К. М. като извършител и Г.-К. М. като подбудител и помагач. Съучастието е задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяването на едно умишлено престъпление. В доктрината и съдебната практика се застъпва разбирането, че съучастникът отговаря не за чужда престъпна дейност, а за това, че той лично, със собственото си деяние обективно и виновно допринася за осъществяването на дадено престъпление. Съучастническото деяние, от друга страна, не е някакво своеобразно „самостоятелно престъпление“. То е елемент от комплексна дейност, която като съчетава прояви на няколко лица, довежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление. Меродавно за определяне на местната подсъдност е мястото, където е извършено, респективно довършено престъплението, предмет на наказателното производство (чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от НПК). За разлика от престъплението по чл. 159б от НК, което винаги е довършено в чужбина и подсъдността на делата се определя по специалните правила на чл. 37 от НПК ( т. 4.1 на т.р. № 2/2009 г. по т.д. № 2/2009 г., ОСНК на ВКС ), престъплението по чл. 280 от НК винаги е довършено на територията на страната и подсъдността на делата се определя по общите правила на чл. 36 от НПК. По конкретното дело обвинението срещу Г.-К. М. е за извършено в съучастие, като подбудител и помагач, на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1-во, вр. ал. 1 от НК, като то е извършено от К. М. като извършител с преминаване на границата на лицата или групи от хора през ГКПП Кулата – Промахон и по отношение на него е одобрено споразумение от Районен съд – Петрич по друго наказателно дело. Настоящият състав счита, че делото, образувано по общия ред, по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Петрич срещу румънския гражданин Г. – К. М. следва да се разгледа от Районен съд – Петрич. Противното би означавало делото да бъде разгледано от различни по териториална компетентност съдилища по отношение на лица, срещу които е било повдигнато обвинение за извършено престъпление при условията на съучастие. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав счита, че делото следва да бъде разгледано именно от Районен съд – Петрич, където е бил внесен първоначално и обвинителният акт срещу румънския гражданин. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение