Определение № 10178 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10217/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. В. С., чрез пълномощник адв. Т. Динчева, против разпореждане № 1203 от 15.07.2026г., постановено по адм. дело № 69/2026г. по описа на Административен съд Смолян, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 1212/07.05.2026г., подадена от И. В. С. против решение № 520 от 22.04.2026г., постановено по същото дело. По наведени в частната жалба доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с процесуалните правила, се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – И. Г. К., чрез пълномощник адв. Б. Младенов, депозира отговор на частната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Ответната страна – началник на Общинска служба по земеделие – Смолян, чрез процесуален представител, също представя отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане решаващият състав на Административен съд Смолян, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане жалба вх. № 1212/07.05.2026г., подадена от И. В. С. против решение № 520 от 22.04.2026г., постановено по адм. дело № 69/2026г. по описа на Административен съд Смолян, като е приел, че е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Така постановеното разпореждане е правилно. Производството пред Административен съд Смолян (АС Смолян) е образувано по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие – Смолян (ОСЗ-Смолян) срещу решение № 23 от 20.01.2026г., постановено по гр. дело № 591/2025г. по описа на Районен съд Смолян. С решение № 520 от 22.04.2024г., постановено по адм. дело № 69/2026г. по описа на Административен съд Смолян, е обезсилено решението на районния съд, като е оставена без разглеждане жалбата на И. В. С. против писмо № РД-927-1/20.03.2024г. на началника на ОСЗ – Смолян и е прекратено производството по делото. Решението на АС Смолян е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, приложим на основание § 19 ПЗР на ЗИД на АПК. По аргумент от чл. 221, ал. 3 АПК, когато решението е недопустимо, касационната инстанция го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Когато обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба в хипотезите по чл. 159, т. 1-8 АПК, касационният съд със своето решение обезсилва постановеното решение и прекратява производството. В тази хипотеза прекратяването на съдебното производство е част от произнасянето на касационната инстанция, поради което по силата на чл. 223 АПК постановеното касационно решение е окончателно и не подлежи на обжалване, включително в прекратителната му част с характер на определение. Тази разпоредба е в пълно съответствие с установената в чл. 131 АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. По тези съображения касационната жалба на И. В. С. срещу решение № 520 от 22.04.2024г., постановено по адм. дело № 69/2026г. на АС Смолян, неправилно наименувана „частна жалба против разпореждане и определение, обективирани в решение № 520 от 22.04.2026г. по адм. дело № 69/2026г. на АС Смолян“, е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това и на посоченото правно основание касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. По изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна И. Г. К. следва да бъдат присъдени претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро за изготвяне на отговор на частната жалба, съгласно приложен списък на л. 41 по делото и представени доказателства за заплащането му. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение