Определение № 10176 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. К. срещу Определение № 7349 от 15.07.2024 г., постановено по адм.д. №1075/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. в качеството му на собственик на „Велмар консултинг“ ЕООД против Решение № 121 от 08.05.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна и е прекратено производството по делото. С частната жалба се оспорват изводите на административния съд, че В. Т. К. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Велмар консултинг“ ЕООД няма право на жалба против Решение № 121 от 08.05.2024 г. на директора на ТД на НАП - Варна. Твърди се, че същия представлява дружеството като едноличен собственик и адвокат, поради настъпила смърт на управителя. Претендира се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Ответната страна – Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с приложените по делото доказателства и наведените твърдения, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на В. Т. К. - собственик на „Велмар консултинг“ ЕООД, срещу Решение № 121/08.05.24г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес жалба вх.№ 11497-8/25.04.2024г., срещу постановление изх. № С240003-022-0022227/01.04.24г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна по отношение на „Велмар консултинг“ ЕООД. Видно от преписката по делото жалбата до съда е подадена от В. Т. К. - собственик на „Велмар консултинг“ ЕООД. С разпореждане № 5212 от 21.05.2024 г. същата е оставена без движение, като са дадени указания на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности, включително да посочи от чие име е подадена жалбата и в какво качество. С молба от 03.06.2024г. В. К. е заявил, че същия е подател на жалбата като единствен собственик на дружеството, а така също и като процесуален представител – адвокат на това дружество. От справка в търговския регистър съдът е установил, че управител и представляващ дружеството, е К. Т. К.. При тези фактически установявания първоинстанционния съд е приел, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като подателя на жалбата не е процесуално легитимиран да подаде жалба от името на дружеството, а в лично качество същия не притежава правен интерес от оспорване, доколкото обезпечителните мерки са наложени на „Велмар консултинг“ ЕООД. Определението е правилно. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Т.е. правният интерес от оспорване е необходима процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за обжалване на административния акт. В конкретния случай засегнатото лице с право да оспори процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки, респективно решението на ТД на НАП - Варна е „Велмар консултинг“ ЕООД. Едноличния собственик на капитала има възможност да упражнява правата си във връзка с управлението, част от които са и оспорването на административните актове, засягащи дружеството пред съда, само чрез органите на съответното дружество, в случая това е органа по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Търговския закон. Едноличният собственик не разполага със собствени права за оспорване на административните актове, които засягат юридическото лице. Правото на жалба принадлежи на адресата на акта, представляван от законния му представител. В случая едноличния собственик на капитала е избрал дружеството да се представлява от определения от него управител, който според вписването в Търговския регистър е К. Т. К., а що се отнася до наведените за първи път с частната жалба доводи за настъпила през 2023г. смърт на същия, същите не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Горното обосновава процесуална недопустимост на подадената жалба, поради което правилно същата е оставена без разглеждане. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, осмо отделение