Определение № 10306 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица, против Определение № 3560 от 31.08.2026 г., постановено по адм.д. №944/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново, с което жалбата срещу Становище изх. № Ж-24-29/05.08.2026 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят счита, че съдът не се е произнесъл по предмета на жалбата, с която е бил сезиран, поради което иска отмяна на определението. Според него, сигнал с номер, посочен в становището, не е подавал. Счита, че са нарушени основни негови права – достъп до съд и справедлив съдебен процес. Ответникът - инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет(ИВСС) не изразява становище. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че частната жалба е подадена в 7 дневния срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, жалбата е неоснователна. Производството пред АС - Велико Търново е образувано по жалба на Е. К. срещу Становище изх. № Ж-24-29/05.08.2026 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с искане да се прогласи неговата нищожност поради абсолютна материална и функционална некомпетентност, противоречие и правен абсурд, като се задължи ИВСС незабавно да препрати писмено становище от 22.06.2026 г. на министъра на правосъдието за произнасяне по същество. Не е било спорно, че подаденият от К. сигнал е във връзка с негови твърдения за необосновано забавяне обявяването на съдебен акт по адм. дело № 4083/2025 г. по описа на ВАС – Петчленен състав – ІІ-ра колегия, Трети състав. В становището, инспектор от ИВСС, е направил извод за нарушение на процесуалния срок по чл.172, ал.1 АПК и правото на решаване на делото в разумен срок, като е посочил реда за реализиране правото на обезщетение по чл.60а и сл. от ЗСВ. Обективирал е отказ да извърши проверка с мотиви за ограничена компетентност вследствие на изтекъл мандат и с оглед на решение на Съда на ЕС от 30 април по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23. С процесното определение от 31.08.2026 г. жалбата на К. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на осн. чл.159, т.1 АПК. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел, че липсва годен за оспорване административен акт. Според съда осъществяваната от ИВСС дейност по чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ по постъпил сигнал по чл. 56, ал. 1, предл. 2 от ЗСВ е контролно – установителна и актовете/ становищата на Инспектората, издадени в рамките на тази дейност, не създават права и задължения за подателя на сигнала и не засягат непосредствено негови права и законни интереси, също така не попада под нито една от хипотезите на чл. 21 от АПК. Направен е извод, че липсата на проверка по подадения сигнал за бавно правосъдие от жалбоподателя не се отразява пряко и непосредствено върху правата и законните му интереси независимо, че проверката е инициирана от подаден от него сигнал. Също така е посочил, че становището има характер на решение, постановено по сигнал на гражданин, по смисъла на чл. 123, ал. 1 от АПК, което съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК не подлежи на обжалване. Във връзка с горното първоинстанционният съд е намерил, че е налице абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство – липса на подлежащ на оспорване акт, поради което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК. Обжалваното определение не страда от визираните в частната жалба отменителни основания. Същото е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд въз основа на относимите към спора доказателства е извел правилни правни изводи. Независимо от твърденията в жалбата за липса на сигнал с посочен номер, в случая няма спор, че становището, изготвено от овластен по силата на чл.56, ал.2 от ЗСВ инспектор, е във връзка с подаден от К. сигнал (съдържащ се в негова жалба, препратена по компетентност от Министерство на правосъдието), за необосновано забавяне на обявяването на съдебен акт по адм. дело № 4083/2025г. по описа на ВАС – Петчленен състав – ІІ-ра колегия, Трети състав. Правомощията на ИВСС при разглеждането на подаден сигнал са контролно-установителни, тъй като той е оправомощен единствено да установи съществуващото фактическо положение, без да го изменя. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1-т. 2 ЗСВ, Инспекторатът проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи; проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела. Съгласно т. 5 при констатирани нарушения, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Според т. 6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт, а според т. 7 отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт. С оглед правомощията, които ИВСС има по силата на ЗСВ, следва извод, че при тяхното изпълнение не могат да се създадат права и задължения, респ. да се засегнат права и законни интереси на жалбоподателя в качеството му на лице, подало сигнал. Правилно пръвоинстанционният съд е приел, че липсва подлежащ на оспорване административен акт. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Актът - Становище, постановен по подаден сигнал( съдържащ се в жалба), не подлежи на съдебно обжалване, поради което правилно с оспореното определение, първоинстанционният съд е приел подадената жалба на К. за недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. В тази насока е и постоянната практика на ВАС, цитирана в оспореното определение. Като е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т 1 АПК и е прекратил производството по делото, Административен съд – Велико Търново е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,