Определение № 293 от 09.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на Д. Т. М., изтърпяващ наказание в С. затвор, против определение № 4259 от 4 март 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2643 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Върховния административен съд. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като жалбоподателят се обърнал до кмета на района в общината по настоящ адрес да бъде включен в избирателните списъци за референдума на 15 януари 2013 г., кметът не се произнесъл в предвидения в закона срок и частният жалбоподател се обърнал към районния съд в гр. София, който също не се произнесъл в срок, а направил това едва на 8 февруари 2013 г. и определението е връчено на жалбоподателя на 14 февруари 2012 г. – след самия референдум; районният съд е следвало да се произнесе с решение, неподлежащо на обжалване, но съдът не разгледал жалбата, тъй като кметът на общината не бил компетентен да се произнесе по молбата за включване в списъците въпреки разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Изборния кодекс, и непроизнасянето му не било мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК; главното основание за включване на частния жалбоподател в избирателните списъци е решение на Европейския съд по правата на човека по делото Д. Х. срещу Великобритания, а впоследствие ЕС е издал и директива във връзка с установеното, че Х. е бил лишен от свобода с влязла в сила присъда и правителството е нарушило човешките права като го е лишило от правото да гласува на изборите в страната. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приема, че пред районния съд е бил обжалван мълчалив отказ на кмета на район „И.” по направено от жалбоподателя искане за включването му в избирателните списъци за референдум; „мълчаливият отказ” е уреден в чл. 58 АПК и представлява непроизнасяне на административния орган в законов срок по искане за издаване на индивидуален административен акт от неговата компетентност; в чл. 40, ал. 1 ИК се определя редът за съставяне на избирателните списъци, а в чл. 48, ал. 1 ИК е регламентиран редът за оспорване на отказа за извършване на промяна в избирателните списъци преди изборния ден; спорът е родово подсъден на районния съд по реда на АПК; гражданският процес не познава института на „мълчаливия отказ”, поради което компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховният административен съд. Определението е правилно. Изнесените в частната жалба оплаквания за непроизнасяне на съответните органи в законовите срокове нямат отношение към решаващия извод на съда за приложимостта на правилата на АПК при обжалване на определение на районния съд за оставяне без разглеждане на жалба по искане за вписване в избирателен списък. Същият е изводът и по отношение на твърдението за нарушаване на акцептирани международно-правни норми. Всички тези съображения биха могли да станат предмет на разглеждане едва в случай, че е избран правилният процесуален ред за обжалване на акт на районен съд, с който е оставена без разглеждане жалба срещу мълчалив отказ на кмет на община по направено искане за включване в избирателни списъци. След като се обжалва мълчалив отказ на орган по смисъла на чл. 40 ИК, независимо от изрично посочения в чл. 48 ИК като компетентен общият първоинстанционен съд, при оставяне на жалбата без разглеждане от районния съд, във връзка с приложимостта на правилата на административното правосъдие компетентен да разгледа жалбата срещу определението на районния съд, е Върховният административен съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение