Определение № 63 от 27.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 3024/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] /вх. № 11857/12.12.2013 г./, чрез процесуалния му пълномощник адвокат В. Т., за изменение на постановеното по делото решение № 220/10.12.2013 г. в частта за разноските, като в полза на дружеството се присъди сумата 1 000 лева за извънинстанционното производство, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Молителят поддържа, че искането за присъждане на разноски по делото е направено своевременно с отговора на молбата за отмяна, което неправилно не е зачетено от ВКС. Ответникът по молбата счита, че не следва да се присъждат разноски, тъй като те не са поискани по надлежния ред, а представянето на списък по чл.80 ГПК в публичното съдебно заседание на 27.11.2013 г. не съставлява искане за присъждането им. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С постановеното по делото решение № 220 от 10.12.2013 г. настоящият състав на ВКС, Търговска колегия е оставил без уважение подадената от [фирма] молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение по т.д. № 309/2012 г. на Окръжен съд- Пловдив. Независимо от изхода на делото, в полза на ответника в извънинстанционното производство/ сега молител/ не са присъдени разноски по съображения, че липсва надлежно заявено искане. При произнасяне по отговорността за разноски в извънинстанционното производство не е зачетено изричното изявление на първоначалния процесуален пълномощник на [фирма] – адв. В. А., направено в първия абзац от писмения отговор по чл.306, ал.3, изр.3 ГПК /наименован „възражения”/, депозиран в регистратурата на Окръжен съд – Пловдив, с вх. № 19975/11.07.2013 год., а именно - за присъждане на разноски за това производство. След като искането е своевременно заявено от името на търговското дружество – ответник по молбата за отмяна и по делото е представен договор за правна защита и съдействие, заедно с пълномощно на адвокат В. Т. и списък на разноските по чл.80 ГПК /приети в съдебно заседание на 27.11.2013 г.,/, то следва да се счете, че е налице основание за уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Действително направените от [фирма] разноски, изразяващи се в заплатено в брой адвокатско възнаграждение, възлизат на 1 000 лева и те се доказват в случая със самия договор. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отразеното в договора за правна защита и съдействие заплащане в брой на договореното между страните адвокатско възнаграждение има характер на разписка и съставлява годно доказателство за извършени от страната разноски по делото. С отговора на молбата по чл.248 ГПК не е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и предвид изложеното по-горе, на молителя следва да се присъди пълният размер на претендираните разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение