Определение № 1091 от 08.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2044/2023 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищеца Д. П. за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските с присъждане на разноски в размер на 2000 лв., представляващи заплатено за касационното производство адвокатско възнаграждение. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва молбата с възражения за липса на доказателства такива да са били действително направени и за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима, а по същество е частично основателна. С определението, чието допълване се иска, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от ответника части, с които са уважени предявените искове по чл. 49 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД частично до размер на 2000 лв., съответно 584,83 лв. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените за касационното производство разноски, искане за присъждане на които е своевременно направено с отговора на касационната жалба. От приложения към отговора на касационната жалба договор за правна помощ се установява, че за касационното производство ответникът е заплатил на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 2000 лв. в брой, поради което възражението на ответника за липса на доказателства за извършените разноски е неоснователно. Основателно е обаче възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС ориентировъчните размери на възнагражденията за всеки от исковете съобразно материалния интерес в касационното производство са 500 лв., съответно 400 лв. Както заплатеният размер, така и определеният общ ориентировъчен размер обаче е очевидно несъответен на степента на фактическа и правна сложност на делото в касационната фаза, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. С тези мотиви съдът