Определение № 8332 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИКИ КАР“ ЕООД, представлявано от управителя В. С., чрез пълномощника адв. Н. Григоров срещу Определение № 16603/29.04.2026 г. по адм. дело № 4993/2026 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е спряно производството по делото, в това число и по отношение на инкорпорираното в жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед peг. № 4379з-517/16.04.2026 г., издадена от началника на Гранично полицейско управление - Калотина, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-326/2025 г. В жалбата се твърди, че с обжалваното определение АССГ, вместо да се произнесе незабавно по искането, както повелява нормата на чл. 166, ал. 3 от АПК, е спрял производството по делото изцяло, включително и по отношение на искането за спиране, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване по друго дело. Сочи се, че по този начин съдът на практика е оставил без разглеждане и произнасяне едно процесуално искане, което има неотложен характер и е от ключово значение за защита на правата на жалбоподателя. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението, в частта, с която е спряно производството по отношение на инкорпорираното в жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед peг. № 4379з-517/16.04.2026 г., издадена от Началника на ГПУ – Калотина и връщане на делото на АССГ със задължителни указания за произнасяне по същество по искането за спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 2 от АПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Гранично полицейско управление – Калотина, към РС „Гранична полиция“ - Драгоман, не изразява становище. Върховният административен съд (ВАС) намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорената Заповед peг. № 4379з-517/16.04.2026 г., издадена от началника на Гранично полицейско управление – Калотина, на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР е разпоредено лек автомобил марка „Пежо", модел „2008" с френски регистрационни табели [номер], paма № VR3USHNNSLJ716479, френско свидетелство за регистрация на МПС с № [номер], издадено на 07.03.2026 г. и два броя ключове с логото на „PEUGEOT“, предадени с Протокол за доброволно предаване на вещи по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР с рег. № 4379р-10213/19.03.2026 г. по описа на ГПУ Калотина от В. А. Д., роден на [дата]., да бъдат върнати на физическото лице F. R., родена на [дата]., или на упълномощено от нея юридическо или физическо лице. Първоинстанционният съд е приел, че за преценката на допустимостта на жалбата, подадена от „ВИКИ КАР“ ЕООД, представлявано от управителя В. С., който не е пряк адресат на разпореденото с нея, съответно и на допустимост на включеното в тази жалба искане за спиране изпълнението на обжалваната заповед, е от съществено значение отговорът на въпросите по преюдициалното запитване по адм. д. № 11384/2024 г. по описа на ВАС на РБ, съответно произнасянето по дело С-326/2025 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), което е преюдициално по отношение на него. Посочил е, че съгласно чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Изтъкнал е, че в този смисъл е новата разпоредба на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, която предвижда, че съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Приел е, че на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК производството по жалбата, предмет на делото, следва да се спре до приключването на дело № С-326/2025 г. на СЕС, както и че разглеждането на искането за спиране е обусловено от допустимост на обжалването на самата заповед. Определението е неправилно. Процесната заповед, по отношение на която е отправено искане за спиране на изпълнението, е издадена с посочено правно основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), а съгласно ал. 8 на цитираната разпоредба, ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7 - дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. Спирането на изпълнението на оспорения акт е било допустимо на основанията, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК. Съдът е следвало да изложи доводи по същество на искането за спиране, като отговори налице ли са предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на оспорения административен акт. Като не е изложил такива доводи и съображения, а е приел, че за преценката за допустимост на искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед е от съществено значение отговорът на въпросите по преюдициалното запитване по адм. д. № 11384/2024 г. по описа на ВАС на РБ, съответно произнасянето по дело С-326/2025 г. на СЕС, което е преюдициално по отношение на него, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон. При това положение обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за произнасяне по искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед peг. № 4379з-517/16.04.2026 г., издадена от Началника на Гранично полицейско управление - Калотина, съобразно приложимия закон. При произнасяне по искането, съдът следва да извърши преценка дали са налице материалноправните предпоставки за спиране изпълнението на обжалвания административен акт, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК - възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за „ВИКИ КАР“ ЕООД, изразяващи се в окончателна загуба на собствеността и владението върху автомобил на значителна стойност, което би направило последваща съдебна защита практически безпредметна. В допълнение следва да се посочи, че по дело С-326/2025 г. Съдът на Европейския съюз е постановил решение от 04.06.2026 г., което обстоятелство е необходимо да бъде съобразено от първоинстанционния съд. По искането за присъждане на сторените по делото разноски, направено от частния жалбоподател, дължи произнасяне Административен съд – София град на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд