Определение № 249 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 3477/03.04.2018 г., подадена от Ю. Н., чрез адв. Б. М., за допълване на определение № 279 от 27.03.2018 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 3533/2017 г., с искане да бъдат присъдени разноските по посоченото дело в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна, при представен по делото договор за правна защита и съдействие № 580213/16.08.2012 г., в който е отразено заплащането в брой на посочената в молбата сума. Молбата е допустима и основателна. Препис от молбата за допълване е връчен на 08.05.2018 г. на насрещната страна И. К. – касатор по гр.д. № 3533/2017 г., като в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор, съдържащ възражение за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар. За да се произнесе, съдът установи следното: Съдебният състав по настоящото дело е постановил определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1088/11.05.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 6277/2016 г. Съставът е пропуснал да се произнесе по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноските, сторени пред касационната инстанция от ответника по касационната жалба. Към отговора на касационната жалба е приложено надлежно доказателство - копие на договор за правна защита и съдействие № 580213/16.08.2012 г. със страни Ю. Н. /клиент/ и Б. М. /адвокат/. Договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В заключение, молбата е основателна за претендираната сума от 1 000 /хиляда/ лева в полза на Ю. Н.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение