Определение № 150 от 15.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2847/2018 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба на ищеца Т. Д. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва молбата като неоснователна, третото лице – помагач не изразява становище. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по жалбите на ищеца и ответника срещу съответните части на въззивното решение на Софийски апелативен съд, с което предявеният частичен (за сумата от 120000 лв. като част от общо вземане в размер на 200000 лв.) иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен за 91000 лв. и е отхвърлен за разликата. Искане за присъждане на разноски ищецът е заявила с касационната си жалба. Същото искане е поддържала и с отговора си срещу жалбата на ответника, към който освен това е приложила списък по чл. 80 ГПК с претендирани за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., както и договор за правна помощ с предмет подаване на касационна жалба и на отговор срещу касационна жалба, както и защита в касационното производство, удостоверяващ, че уговореното възнаграждение от 6000 лв. е заплатено в брой. По това искане за присъждане на разноски касационната инстанция не се е произнесла с определението по чл. 288 ГПК, поради което последното следва да бъде допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. По отношение на размера на разноските съдът намери за неоснователни доводите на ответника за недоказаност адвокатското възнаграждение да е било заплатено, тъй като това обстоятелство се установява от представения договор за правна помощ, в който изрично страните са удостоверили, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой. Основателно е обаче предявеното от ответника своевременно (доколкото списък по чл. 80 ГПК и доказателства за разноски ищецът е представила с отговора си на касационната жалба на ответника, преписи от тях на последния не са връчени и касационното производство е приключило в закрито заседание по чл. 288 ГПК) възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. При конкретната степен на фактическа и правна сложност на спора и при съобразяване на обстоятелството, че касационното обжалване не е допуснато, както и с оглед минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. от 3930 лв., определен на база пълната цена на иска с оглед предмета на производството пред касационната инстанция, съдът намери, че в тежест на ответника съответно на уважената част от иска следва да бъдат възложени разноски в размер на 2980 лв. С тези мотиви съдът