Решение № 98 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2020 г.

Решение № 98 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Аптураман, подадена чрез адв. Моллов, против решение № 91/10.04.2020 г. на Административен съд - Кърджали по адм. дело № 329 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на Аптураман против Ревизионен акт (РА) № Р-16000918006119-091- 001/05.03.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 447/26.07.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 и 2016 г. общо в размер на 7786,54 лв., от които: главница в размер на 6539,74 лв. и лихва в размер на 1246,80 лeва. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не са доказани предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, а органите по приходите са се позовали на доказателства, събрани извън периода на ревизията. Заявява, че през годините Ш. Аптураман е получавала дарения от своите родители, като за страните по тази сделка нямало задължение да съставят договор в писмена форма, както и изискване, предаването да се извърши по банков път или с разписка. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът – Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Дамянова, в депозирана писмена защита сочи доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 и 2016 г. общо в размер на 7786,54 лв., от които: главница в размер на 6539,74 лв. и лихва в размер на 1246,80 лева. С оспореното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу РА. В акта е констатирано, въз основа на събраните при ревизията доказателства, че задълженото лице е извършило разходи за придобиване на МПС, които не отговарят на реализираните за ревизирания период доходи. В хода на ревизията е установено, че на 26.09.2016 г. е придобит лек автомобил "Ламборджини Галардо" с рег. [рег. номер на МПС] за сумата от 68 500 евро или 133 974, 35 лева. Закупеният автомобил е придобит в режим на СИО, заедно със съпруга й Р. Асенов, поради което органите по приходите определят 1/2 от стойността му за разход, направен от ревизираното лице. От ревизираното лице са представени писмени обяснения, според които Ш. Аптураман е получавала дарения на парични средства от родителите си, приблизително в размер на 15 000 - 20 000 лв. годишно. Органът по приходите е приел, че Ш. Аптураман не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера извършените разходи за 2014 г. и 2016 година. Посочил е, че липсват доказателства за фактическото предаване на сумите. След анализ на събраните документи е прието, че за 2014 г. и 2016 г. е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчната основа за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Определени са доходи с неустановен произход за 2014 г. в размер на 1098,52 лв. и за 2016 г. в размер на 64 298,94 лева. За да отхвърли жалбата на Ш. Аптураман, първоинстанциноният съд се е мотивирал, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, съдът е преценил, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, предвид установените данни за несъответствие на декларираните и обложени доходи, които да покриват извършените от лицето разходи. Мотивирал се е, че съгласно чл. 225 ЗЗД, не е необходимо дарението да е оформено с писмен акт, но същото следва да е установено по безспорен начин, като по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, доказването на твърдяното получаване на парични суми в сочения размер, е в тежест на жалбоподателя. Аргументирал се е, че липсват доказателства, както за точния размер, така и за времето, начина и мястото на предаването на парични средства. Съдът е приел, че представените в хода на съдебното производство запис на заповед за сумата от 50 000 евро с дата на издаване 13.10.2014 г., платима на Г. Сезер, с платец - Х. Ъшък и писмени декларации от лицата Г. Сезер и Х. Ъшък - баща на Ш. Аптураман, в които се сочи, че през 2012 г. и 2015 година. Сезер е предоставил на Ъшък - негов приятел, заеми от 100 000 евро, за които не са оформяли договори за заем, а записи на заповед, не установяват получаването на парични суми в твърдения размер и период, а евентуалното им наличие у дарителя. Допълнително съдът се е мотивирал, че по делото не са ангажирани доказателства за съхранението на дарените средства за времето от предаването им до извършването на разходите предвид сочения годишен размер от 15 000 - 20 000 лв. и установеното за 2016 г. превишение на разходите над приходите в размер на 64 298,94 лева. В заключение е обобщил, че оспореният РА е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, съставляващо хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което е неоснователно твърдението на касатора в обратния смисъл. От представените доказателства се констатира, че за 2014 г. и 2016 г., източниците на формиране на приходите на Ш. Аптураман са само от трудово правоотношение, като ревизираното лице не е подавало ГДД по ЗДДФЛ. Безспорно е установено извършване на разходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин, освен чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 ДОПК. В хода на ревизионното производство на лицето са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения относно данни, сведения, документи, касаещи източниците й на доходи, както и направените разходи за издръжка, притежавано движимо и недвижимо имущество, финансови активи, банкови сметки, депозити, вземания от трети лица с оглед установяване размера на разполагаемите парични средства в началото на ревизирания период. При формиране на началното салдо правилно приходните органи са приели за недоказани твърденията за получени средства от роднини. Обосновани и в съответствие с процесуалните правила са и изводите на съда, че не се установява получаването на парични суми в размера и периода, твърдян от Аптураман, а само евентуалното им наличие у дарителя. В тази връзка за разрешаването на този спорен въпрос, правилно съдът е изследвал правната същност на договора за дарение като обосновано е счел, че същият като частен документ, не се ползва с материална доказателствена сила в съдебното производство. В случай, че не е заверен, той няма достоверна дата, а волеизявлението, описано в него, следва да бъде подкрепено с факти, каквито в случая по делото са налице. Настоящият касационен състав счита твърденията в касационната жалба за съществени процесуални нарушения, обосновани с обстоятелството, че в РД са цитирани писмо от ОББ АД вх. № 1417-00-550/27.04.2018 г. и писмо вх. № 1417-00-667/23.05.2018 г. от Инвестбанк АД, които са с дата, предхождаща датата на ревизията, за неоснователни. Същите са били изложени и пред първоинстанционния съд, който правилно е посочил, че с оглед представеният по делото протокол № 1233098/28.12.2018 г., с който към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на съпруга Р. Асенов, както и съобразно протокол от приключила проверка на ревизирано лице, документирана с протокол № ПФ-16000918000054-073-001/10.07.2018 г., следва да се приеме, че доказателствата в процесната ревизия са събрани по предвидения в ДОПК ред. При безспорно доказано наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизия на лицето по особения ред, то съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяването на противното пада върху ревизираното лице. В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, както в случая. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като правилно определени размерите на облагаемите доходи. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 719,32 лв., определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,