Определение № 10261 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2025 г.

Производството е образувано по жалба на С. И. М. от гр. София - л. 3 от делото. Същата е подадена в срок срещу Разпореждане по вх. № 12934 от 23.08.2024 г., постановено на 03.09.2024 г. от председателя на Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС). С посочения съдебен акт е оставена без движение частната жалба на М. срещу разпореждане по вх. № 9496 от 20.06.2024 г. на ръководителя на Втора колегия на ВАС. Указано е на частната жалбоподателка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да представи в деловодството на съда нов екземпляр от подадената в електронна форма жалба, но подписана с валидно удостоверение за КЕП или на хартиен носител с автентичен подпис на жалбоподателя, като потвърди изпратената по електронен път частна жалба. Указано е също така, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в посочения срок частната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. В настоящата жалба С. М. твърди, че оспореният съдебен акт, (т.е. разпореждането от 03.09.2024 г.), е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при грубо нарушение на закона и е нелегален – недействителен. Оспорва констатациите на съда, че има нередовности, които следва да бъдат отстранени. Претендира се и „отпускане на правна помощ“, без да е конкретизирано за коя от многобройните преписки на жалбоподателката се отнася искането. Като взе предвид съдържанието на жалбата и на съдебния акт, фактите и доказателствата по делото, и съобрази действащата нормативна уредба, настоящата инстанция счита, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Оспореното разпореждане от 03.09.2024 г. не е от вида на посочените в процесуалната норма. Същото не прегражда производство по делото, нито пък е предвидено като обжалваемо в закона. По отношение на разпореждането, издадено на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1 от АПК, не е предвидена възможност за оспорване, с оглед на което предявената срещу него жалба, с характер на частна такава, е недопустима. Следователно, въз основа на гореизложените от съда мотиви, жалбата на С. И. М. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Този акт на петчленния състав не подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 2 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия