Определение № 4122 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба (наименована жалба) вх. № 25024955/29.11.2024 г. на Е. Б. Б. и Г. И. Д., уточнена с допълнителна молба вх. № 25000822/22.01.2025 г., за отмяна на решение № 3121 от 13.06.2023 г. по гр. д. № 11597/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20109646 от 04.05.2021 г. по гр. д. № 72917/2017 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявения от Й. Р. И. и К. Р. Т. срещу Е. Б. Б. и Г. И. Д. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Б. Б. и Г. И. Д. не са собственици на 84/660 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** съгласно утвърдените КККР със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 671 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, както и на построената в североизточната част на същия поземлен имот лятна кухня, със застроена площ от 26 кв.м; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност (констативен) № 29, том I, peг. № 2336, дело № 24 от 13.03.2009 г. на нотариус А. Ш., peг. № 500 в НК, с район на действие PC - София. В първоначалната молба се твърди, че решението на съда е в разрез с действителното правно положение; съдът е следвало да спре делото поради преюдициален спор; вещото лице престъпно е игнорирало продадено външно стълбище; налице са допуснати множество процесуални нарушения; оспорват се изводите на съда по съществото на спора; излага се, че съдебното решение е недопустимо и неправилно. С уточнителната молба са представени искова молба от 1990 г. относно разпределение ползването на парцел *-* в кв. 50 по плана на [населено място] между Х. Б. Д. (ищец) и Р. Т. В., С. Н. Б., Е. Ц. Т., К. Р. Т. и Й. Р. Т., както и решение за разпределение на ползването от 17.05.1991 г. по гр. д. № 842/1991 г. на Софийски градски съд, за които се твърди, че не са били приложени и взети предвид при решаване на делото. Отново се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения и за незаконосъобразни действия на вещото лице. Приложени са и заповед № РД-18-29/22.04.2021 г. за одобряване на КККР за сграда с идентификатор ****, скица-проект за изменение на сграда с идентификатор ****, скица на същата сграда № 15-992482-10.09.2021 г., снимки, 2 бр. приходни квитанции от 2016 г. и 2018 г., нот. акт за дарение на недвижим имот № 168, том ІІ, рег. № 4808, дело № 367/2008 г., писмо на Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи „Банкя“ – СО относно подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ и платени ДНИ и ТБО от Й. Р. И., протокол от 17.01.1975 г. по гр. д. № 205/1975 г. на СРС за одобряване на спогодба. От насрещните страни Й. Р. И. и К. Р. Т. е постъпил отговор, в който се твърди, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като такива не са и наведени от молителите. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 и чл. 304 ГПК, тя се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай изложеното в молбата за отмяна и уточнението й не попада в нито една от хипотезите на чл. 303, както и в чл. 304 ГПК. В частност не е обосновано, че представените писмени доказателства са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като същите не са могли да бъдат известни при решаване на делото или молителите не са могли да се снабдят своевременно с тях въпреки положената грижа и проявена активност за добро водене на процеса; не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на заключението на вещото лице. Като цяло, Е. Б. Б. и Г. И. Д. навеждат доводи, съставляващи касационни основания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от разпоредбите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи и че не е ясно какво е значението на визираните по-горе доказателства за спора между страните, предвид защитната теза на Б. и Д. срещу предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост – изтекла в тяхна полза придобивна давност, с начален момент 03.04.1997 г., и решаващите изводи на съда. Изложеното обуславя оставяне на молбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Ответниците по молбата имат право на 400 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,