Определение № 2932 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1310/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Й. Т. Т. срещу решение № 317 от 21.03.2025г. по в.гр.д.№ 2116/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 53/2023г. на ОС София за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен срещу „ЗК Лев инс" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата при управление на автомобил на 22.10.2022г., по вина на застрахован при ответното застрахователно дружество по риска ЗЗГОА водач на лек автомобил „Ауди А 6", рег. [рег.номер на МПС], за разликата над присъдените 60 000лв. до претендираните 100 000лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие със задължителната практика, с практика на състави на ВКС и е очевидно неправилно. Наведени са доводи за занижен размер на обезщетението, за неправилно преценени претърпените от ищцата болки и страдания и за вложено различно от съдържащото се в практиката по чл.52 ЗЗД разбиране за справедливост при определяне на действително претърпените неимуществени вреди. Акцентира се на множеството увреждания, причинени на ищцата, на дългия възстановителен период, продължил една година, на неоценената причинена черепно-мозъчна травма. Като пропуск на въззивната инстанция е изложено и необсъждането на дадените свидетелски показания на св. И. Петрова. Изложени са доводи за едностранчиво обсъждане на доказателства и отсъствие на задълбоченост в мотивната част. Поддържа се, че обжалвания акт не кореспондира на актуалната съдебна практика, на действително претърпените вреди и на принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД. Възразява се, че съставът на САС само е посочил като подлежащо на съобразяване обстоятелство увеличените лимити на отговорността на застрахователя към момента на пътното произшествие, но не е обсъдил значението му за конкретния пътен инцидент и без да го обвърже с конкретно определената като справедливо обезщетение сума. Наведено е оплакване за несъобразяване на присъденото обезщетение със социално икономическите условия в страната като присъденото е занижено и несъответства на постоянно нарастващите размери на обезщетенията, присъждани от съдилищата. В писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалба За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното Сезирана с жалба на ищцата срещу отхвърлената част на иска й за разликата над 60 000лв. до претендираните 100 000лв., въззивната инстанция е посочила, че с влизане в сила на първоинстанционното решение в уважената част на иска, е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане във връзка с причинените на ищцата увреждания, техния вид, както и отсъствие на основания за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Прието е за установено, че 19годишната ищца при пътното произшествие е получила счупване на двете рамена на лявата пубисна кост; счупване на крилото на хълбочната кост в ляво; счупване на лявата главулечна ямка/ацетабулума/; счупване на кръстцовата кост/сакрума/ вляво; счупване на трето ребро вляво по предна акселарна мишнича линия; изгаряне от втора степен на лява предмишница; мозъчно сътресение. По своя медико-биологичен характер фрактурите на костите на таза са причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота и представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Проведеното лечение е консервативно като болничният престой е бил 5 дни, лечението е продължило в домашни условия като първоначално Й. Т. е била два месеца на постелен режим, след което е започнала да сяда и след проведена рехабилитация се е придвижвала с две помощни средства. Общият възстановителен период от травмите на тазовия пръстен е 12 месеца. Според вещото лице при пострадалата има пълно възстановяване без трайни последици, които да оказват влияние на общото й здравословно състояние, да снижават качеството й на живот, възможно е да има болки при физическо натоварване и промяна на времето. Въззивната инстанция е приела за установено, че ищата продължава образованието си в университет, няма данни за психично разстройство, което да влияе негативно на нормалния й начин на живот В началото на възстановителния период, за около 3-4 месеца пострадалата се е нуждаела от чужда помощ и такава е оказвана от семейството. В резултат от травмата е бил нарушен обичайният й начин на живот, изпитвала е дискомфорт в ежедневието си, не е могла да извършва обичайните дейности, свързани с бита. Първоначално е изпитвала силни болки при допир и движение, които са намалявали до пълното им изчезване. Съставът на апелативния съд е анализирал, че няма данни за настъпили усложнения при лечебно-възстановителния период, че няма обективни находки за нарушаване на функционалността и двигателната способност в областта на таза, за ограничен обем на движенията на тялото, т.е. няма остатъчни и трайни последици, които да обуславят начина й на живот за в бъдеще и да имат постоянен характер. Обсъдено е и отсъствието на сведения изгарянето на лявата предмишница, което е лекувана консервативно с превръзки и мехлеми, да е довело до функционално нарушаване на движението на левия горен крайник и да са останали белези. Очертано е, че мозъчното сътресение не е тежко, в епикризата е посочено, че няма огнища отпадна неврологична симптоматика. Съставът на САС е приел, че от значение за определяне на обезщетението е и обстоятелството, че ищцата е имала обичайното емоционално състояние на пострадали при пътни инциденти, както и че в момента няма клинични данни за психично заболяване, независимо, че според майка й - св. Т., е отчаяна, плаче, не спи и изпада в депресивно състояние. Според въззивния състав тя е възстановена в обичайното си физиологично функциониране. Като релевантни за определяне на обезщетението са преценени проведеното консервативно лечение, отсъствието на предстоящи оперативни интервенции във връзка с травмите, обстоятелството, че пострадалата е в добро общо здравословно състояние, протеклият без усложнения и нормален като продължителност възстановителен период с оглед на получените травми. При отчитане на възрастта на ищцата, болките и страданията, които е преживяла, въззивната инстанция е приела за справедливо присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 60 000лв. Мотивирано е, че при определянето му съдът съобразява момента на настъпване на произшествието, икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната, а размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди. Счетено е, че обезщетението от 60 000 лв. отразява степента на уврежданията като се има предвид, че тази сума съставлява 84 минимални работни заплати за страната за 2022г. и съответства на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент. Искането за допускане на касационното обжалване по изразеното в касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК несъгласие с изводите на въззивната инстанция по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД не следва да бъде уважено: Съставът на САС е изложил подробни аргументи при очертаване на общитекритерии, релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и е подложил на анализ конкретните обстоятелства от значение за формирането на крайната си преценка при повторното разрешаване на материалноправния спор, след самостоятелен анализ на доказателствата и е дал разрешение на спора съобразно собственото си становище. Отсъства основание за преценка съставът да се е отклонил от трайноустановените разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД, съгласно които за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, макар те да нямат самостоятелно значение, а следва да се преценяват в съвкупност с другите критерии. Съставът не е игнорирал задължението си при обосноваване на размера на обезщетението не само да изброи релевантните факти, но и да извърши анализ и оценка на всички конкретни за спора обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. Въззивното решение съдържа обстойни мотиви как съдът е формирал вътрешното си убеждение за конкретния размер на обезщетението като аргументите за неуважаване на иска в претендирания размер са основани на отсъствието на трайни последици за здравето и психиката на ищцата и на пълното й възстановяване, така както е установено от експертните заключение. В случая съставът е възприел тезата на ищцата, че й е причинена черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение, която увреда е включена при оценката на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. При определяне на конкретния размер на обезщетението е съобразена и съдебната практика за съдържанието, вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и въззивният съд не се е отклонил от нея. При недопускане на касационно обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, претендирано за изготвянето на отговора на касационната жалба, което настоящият състав определя в размер на 150 лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.