Определение № 4156 от 20.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с 166, ал. 4 във връзка с ал. 3, изречение второ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Минерални бани, област Хасково, подадена чрез упълномощен адвокат Колева – Стойчева, против определение № 204 от 21.02.2023 г., постановено от Административен съд – Хасково, по адм. дело № 201/2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № 26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие". С частната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно необходимостта от спиране на предварителното изпълнение, като жалбоподателят твърди, че не е съобразен принципът за съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Счита, че в случай на положителен резултат и при евентуална отмяна на процесния адм. акт, не биха могли да се възстановят средствата и активите, с които изпълнителното производство ще се разпореди. Според частния жалбоподател е налице застрашен интерес, който е не по- малко значим от защитения от закона обществен интерес, свързан с разходване на средства от бюджета на ЕС. Претендира отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и моли Върховния административен съд да допусне спиране на предварителното изпълнение на атакувания административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие", гр. София, оспорва частната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кънчева, която с писмен отговор по реда на чл. 232 АПК пледира за отхвърляне частната жалба и потвърждаване обжалваното определение, тъй като твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства и е спазен принципа на добро финансово управление и принципа за ефикасност, който изисква осъществяване на набелязаните цели и постигане на планираните резултати от подпомаганата дейност. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния преклузивен срок, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 204 от 21.02.2023 г. е отхвърлено искането на "МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ" ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № 26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие". За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Хасково е приел, че жалбоподателят се е позовал на съдържанието на самия оспорен административен акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Съдът, като е анализирал същността на финансовата корекция, е формирал извод, че отпуснатите финансови средства по европейската програма не са за осигуряване функционирането на дейността на дружеството, а за изпълнение на конкретен проект, поради което и възстановяването им не следва да бъде определено като вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Освен това, в искането на жалбоподателя липсвали и конкретни твърдения за естеството на предполагаемите вреди, извън това, че принудителното изпълнение ще го постави в невъзможност да обслужва текущата си дейност, което би създало риск от изпадане в несъстоятелност и прекратяване на дейността. Това не позволявало извършването на обоснована преценка за тяхната значителност и трудната им поправимост съобразно изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая съдът не е имал възможност да прецени финансовото състояние на "МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ" ЕООД, предвид липсата на каквито и да е доказателства за него и за притежаваните активи на дружеството. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Първоинстанционният съдебен състав е взел предвид обстоятелството, че предварителното изпълнение на решението на изпълнителния директор на ДФЗ е допуснато по силата на закона, на основание чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Според последната разпоредба оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Следователно в конкретната хипотеза законодателят е счел, че защитата на обществения интерес налага предварителното изпълнение на оспорения административен акт, поради което спирането би могло да се допусне само като изключение от общия принцип при представяне на убедителни доказателства за наличие на конкретни факти и особени обстоятелства, налагащи спирането на изпълнението в конкретния случай. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първостепенния съд, че не са налице представени от жалбоподателя доказателства или изложени от него обосновани твърдения за реална възможност допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното решение за налагане на финансова корекция да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166 ал. 2 АПК, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от възстановяване на суми в резултат на неизпълнение на поетия от дружеството с договора за предоставяне на финансова помощ ангажимент. Законът изисква наличието на две кумулативно формулирани предпоставки за допускане на спиране на предварителното изпълнение - възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. В тежест на оспорващия е да докаже наличието на вероятност от настъпване на вредоносни за него последици, които да са значителни и труднопоправими. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166 ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК. Ето защо, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт. Съобразявайки доводите на жалбоподателя и непредставянето от него на писмени доказателства в подкрепа на твърденията му, първоинстанционният съд точно е преценил, че претендираното спиране на допуснатото предварително изпълнение е допустимо само при установяване на реална възможност за настъпване за жалбоподателя на значителни или трудно поправими вреди, което той не е доказал. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество. Поради това жалбоподателят с направените възражения е можел да се позове само на втората хипотеза - значителни вреди, като е негово задължението и доказателствената тежест да ги обоснове и установи, като доказването следва да е в две направления: първото е, че съществува реална опасност да понесе такива вреди; второто е - да докаже елемента "значителност". Това, както основателно е отбелязал първостепенният съд, в конкретната хипотеза не е сторено. От съществено значение в случая е, че по силата на чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК, изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Както в първоинстанционното, така и в настоящото частно производство, жалбоподателят не се позовава и не представя писмени доказателства, които да обективират "ново обстоятелство", каквото е императивното изискване на чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК. Настоящата касационна инстанция намира за необходимо да отбележи и че за жалбоподателя съществува възможност при започване на предварителното изпълнение да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 АПК - когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. От така установените факти и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения следва, че формираният в оспореното определение извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт е правилен и обоснован. Същият е основан и на общия принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 АПК за съразмерност, тъй като държи сметка, че предварителното изпълнение е необходимо в защита на важен държавен интерес. На интереса на държавата да поиска да бъдат възстановени неправомерно получени средства за подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ, безспорно не може да бъде противопоставена хипотетичната възможност за прекратяване на дейността на санкционираното дружество. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във връзка с чл. 166, ал. 4 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,