Определение № 5656 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "ИБОФРУТ" ЕООД, гр. Ихтиман, с управител И. Б., подадена чрез упълномощен адв. М. Пешева, против определение № 492 от 20.04.2026 г., постановено от Административният съд - София- област, XI състав, по адм. дело № 236 / 2026 г. С жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на обжалването на мълчаливия отказ на ответника, формиран по заявление с рег. № 02-2600/887 от 29.01.2026 г.. Развиват се съображение за наличие на правен интерес от обжалване, като се твърди, че е изтекъл законният тримесечен срок за плащане на дължимите суми и се акцентира на обстоятелството, че има влязло в сила съдебно решение № 908 от 11.07.2024 г., по адм. д. № 551/2024 г., постановено от Административен съд - София - област, с което е отменено Уведомително писмо № 02-2600/887 от 16.04.2024 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, в което е бил обективиран отказ от финансиране по двете процесни схеми, в поисканите размери. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и връщане делото на първостепенния съд за продължаване процесуалните действия по него. Прави искане за присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "ИБОФРУТ" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 492 от 20.04.2026 г. е оставена без разглеждане жалба на "ИБОФРУТ" ЕООД, предявена чрез адвокат Пешева, против мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по заявление на "ИБОФРУТ" ЕООД с рег. № 02-2600/887 от 29.01.2026 г. и е прекратено производството по адм. дело № 236/2026 г. по описа на Административен съд София - област. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбите на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и е приел, че адм. производство е започнало по заявление до ДФЗ за изплащане на дружеството на финансова помощ в размер на 1163 лева без ДДС по схема "Училищен плод и 11 006.78 лева без ДДС по схема "Училищно мляко", като в жалбата, с която е сезиран съда е вписано, че заявлението е предявено на основание решение № 12927/28.11.2024 г. на Върховен Административен съд, постановено по адм. дело № 9602/24 г., с което е оставено в сила решение № 908 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 551/2024 г. по описа на Административен съд - София- област, с което е отменено Уведомително писмо № 02-2600/887 от 16.04.2024 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, в което е отказано от финансиране по двете схеми, в посочените размери. Констатирано е, че в представената адм. преписка се съдържа докладна записка от 03.02.2026 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", от която е видно, че заявление на "ИБОФРУТ" ЕООД да бъде отпусната на дружеството финансова помощ в размер на 1163 лева без ДДС по схема "Училищен плод и 11 006.78 лева без ДДС по схема "Училищно мляко" е разгледано от зам. изпълнителния директор на ДФЗ и същото е прието за основателно, съобразно съдебно решение № 12927 от 28.11.2024 г. на ВАС - четвърто отделение, и е направено предложение до изпълнителния директор на ДФЗ за заплащане на сумите с национални средства и издаване на разпореждане към дирекция "Финансова" на ДФЗ за изплащане по посочената от "ИБОФРУТ" ЕООД банкова сметка. На докладната записка е поставено разпореждане "ДА" на 03.02.2026 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, подписано с квалифициран електронен подпис. Оттук първостепенният съд е извел заключение, че в случая е налице позитивен за "ИБОФРУТ" ЕООД административен акт по подаденото заявление да бъде отпусната на дружеството финансова помощ в размер на 1163 лева без ДДС по схема "Училищен плод и 11 006.78 лева без ДДС по схема "Училищно мляко", защото с изричен властнически акт - разпореждане "ДА" от 03.02.2026 г., подписано от компетентния орган - изпълнителния директор на ДФЗ, се одобрява търсеното от жалбоподателя плащане да бъде извършено от националния бюджет. От друга страна решаващият състав на АССО е преценил, че образуваното адм. производство по процесното заявление не би могло да приключи с мълчалив отказ, а следва задължително да е издаден изричен акт, в който трябва да се съдържат данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления. До този извод първостепенният съд е достигнал, като се е позовал на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. и на нормата на чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, според която кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на разплащателната агенция заявления за подпомагане по образец, по които се извършват административни проверки чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите според изискването на чл. 43 във вр. чл. 37 ЗПЗП. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Това е така, защото от писмените доказателства по делото се установява по безспорен начин, че заявлението на дружеството - жалбоподател съдържа искане за заплащане на дължимите от ДФЗ финансови средства, които са вече точно определени с влязлото в сила решение № 908 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 551/2024 г. по описа на Административен съд - София- област, което е оставено в сила от Върховния административен съд с касационно решение № 12927/28.11.2024 г. по адм. дело № 9602/24 г. Както от диспозитивите, така и от мотивите на визираните съдебни решения е видно, че съдът не е върнал преписката на ответния адм. орган с указание за ново произнасяне, а е решил спора по същество, като е отменил Уведомително писмо с изх. № 02-2600/887 от 16.04.2024 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати на "ИБОФРУТ "ЕООД направените по делото разноски. Това означава, че вече е формирана сила на пресъдено нещо между страните по спорния въпрос и евентуално ново пререшаване на същия спор е недопустим. Следователно ново волеизявление, съответно издаване на нов индивидуален административен акт по заявлението на жалбоподателя за заплащане на дължимите му суми не е необходимо, а и е недопустимо. С оглед на това ответникът е поставил резолюция "ДА", без да издава нов адм. акт. Самият жалбоподател в първоинстанционната си жалба заявява, че спорът му е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, който обаче не се изпълнява от ответника, въпреки представянето в ДФЗ на издаден от съда в оригинал изпълнителен лист относно установените от съда суми за плащане. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не е формиран мълчалив отказ, тъй като в случая е недопустимо издаването на нов индивидуален административен акт относно претендираните от дружеството суми, доколкото този спор вече е разрешен от съда и никой друг административен или съдебен орган не би могъл да се произнася по същия въпрос. Жалбоподателят правилно е посочил, че се касае за неизпълнение на съдебно решение, поради което същият следва да осъществи правата си по реда на чл. 304 и чл. 306 АПК, но не и като оспорва мълчалив отказ за плащане. От съществено значение е и обстоятелството, че жалбоподателят претендира извършване на фактическо действие - заплащане на суми в изпълнение на съдебно решение, което следва да се осъществи чрез превеждане на дължимите парични средства от страна на ДФЗ към посочената банкова сметката на дружеството, поради което не е налице подлежащ на обжалване адм. акт, съответно мълчалив отказ за издаване на такъв акт. Това обстоятелство изисква оставяне жалбата на дружеството без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, както е постановил и първостепенният съд, но с други аргументи. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага оставяне в сила на оспорения съдебен акт с коригиращите мотиви, изложени по- горе. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,