Определение № 4384 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К. срещу определение № 1967/17.06.2026 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1071/2026 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу прекратителното определение № 5205/06.03.2026 г. по гр. дело № 5354/2025 г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по частната жалба пред САС. Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гр. производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на образуваното пред него частно въззивно гражданско производство. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение № 1967/17.06.2026 г. на САС. Сочи се, че апелативният съд неправилно защитавал от „псевдо обиди“ първоинстанционния съдия по делото. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че употребените от него думи „изрод“, „подлец“ и др. са „абсолютно“ литературни и цензурни, употребявани от класици на българската и световната литература – Вазов (в романа „Под игото“), Достоевски, Толстой, Чехов, Висоцки, както и че тези думи били истина, а не обидни по отношение на първоинстанционния съдия, който от 2024 г. насам „третирал унизително“ жалбоподателя и го подлагал на „всекидневен стрес“, като постановил „незаконни“ определения по „повече от 50 дела“, образувани по подадени от него искови молби. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В мотивите към разпореждане № 2338/21.04.2024 г. САС е констатирал, че в подадената от жалбоподателя, частна жалба срещу първоинстанционното определение № 5205/06.03.2026 г., са използвани обидни квалификации и изрази по отношение на съдията, който го е постановил, като същият е наречен „безчестен“, „манипулатор“, „изрод“, „подлец“. Настоящият състав на ВКС установи, че тези констатации са верни, поради което намира, че апелативният съд правилно е приел, че съгласно чл. 100а от ГПК така подадената частна жалба е нередовна и правилно е дал с разпореждането си указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовността в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а именно – да преформулира частната си жалба, без да използва в съдържанието й обидни изрази, като жалбоподателят е и изрично предупреден, че при неотстраняване на посочената нередовност в предоставения му срок, частната му жалба няма да бъде разгледана. В мотивите към обжалваното определение № 1967/17.06.2026 г. САС е установил, че в срока за изпълнение на указанията жалбоподателят е подал молба, озаглавена „отговор“, с който не само не е отстранил нередовността на частната си жалба, но и изрично е заявил, че нито една дума в нея няма да бъде поправена, като отново е нарекъл първоинстанционния съдия „изрод“, „убиец“, „подлец“, „отрепка“, „манипулатор“. Тези констатации на апелативния съд също са верни, поради което той правилно е приел, че нередовната и непоправена частна жалба не подлежи на разглеждане, и правилно – в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 и с чл. 100а от ГПК, я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по нея. В този смисъл е и установената практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 100а от ГПК, обективирана в определение № 2882/05.11.2024 г. по ч. търг. д. № 2328/2024 г. на ІІ-ро търг. отд., определение № 60/25.01.2023 г. по ч. търг. д. № 2789/2022 г. на І-во търг. отд., определение № 50468/01.12.2022 г. по ч. търг. д. № 782/2022 г. на І-во търг. отд. и др.; в същия смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, на която САС се е позовал в мотивите към обжалваното определение № 1967/17.06.2026 г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя в частната му жалба до ВКС, че използваните от него думи не били обидни. Обстоятелството, че тези думи са употребявани в класически литературни творби на български, руски и световно известни автори, не променя характера им на обидни такива – насочени към това да накърнят честта и достойнството на лицето, спрямо което са използвани, още повече, че в настоящия случай те са употребени от жалбоподателя в негов писмен акт до съда и спрямо магистрат от СГС, ползващ се с добро име на професионалист в юридическите среди и в обществото. Несъгласието на жалбоподателя с прекратителното първинстанционно определение по настоящото дело, както и с актове на първоинстанционния съдия по други дела, по които жалбоподателят е бил страна, по никакъв начин не оправдават нарушаването на изричната процесуална забрана, установена с разпоредбата на чл. 100а от ГПК – страните да не използват обидни думи или квалификации при осъществяването на процесуалните си действия, което нарушение е довело до нередовност на частната му жалба, с която той е сезирал САС, а след неизпълнението на указанията на последния за отстраняване на нередовността – и до процесуалната недопустимост на разглеждането по същество от съда на същата частна жалба. При извършената служебна проверка настоящият състав на ВКС установи, че обжалваното определение № 1967/17.06.2026 г. на САС е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение