Решение № 1107 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9338/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу Решение № 3386/07.04.2025 г. на Административен съд (АС) – Хасково, постановено по адм. дело № 662/2024 г. С обжалваното решение е отменен отказ, обективиран в писмо изх. №097/02.07.2024г. на „КРЕДИСИМО“ ЕАД да предостави достъп до лични данни по заявление от 28.05.2024г. с вх. № 072/04.06.2024г., подадено от Т. Т. Ч. на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година; преписката е върната на „КРЕДИСИМО“ ЕАД за произнасяне по подаденото от Т. Т. Ч. заявление от 28.05.2024 г. с вх. № 072/04.06.2024г. за предоставяне на достъп до лични данни, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение; определен е 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение; „КРЕДИСИМО“ ЕАД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то e неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че в закона е уредено задължение за предоставяне на копие от носители на лични данни. Излага подробни съображения, че в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан за краткост „Регламент (ЕС) 2016/679“ липсва подобно задължение. Позовава се и на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-487/21. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Тончева. Представя писмена молба, в която изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като не е налице твърденият отказ и прави искане делото да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело С-676/2025. Ответникът по касация – Т. Т. Ч. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконуслтско възнаграждение. Представя писмени бележки и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Павлов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдът при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК установи, че обжалваното решение е недопустимо предвид следното: Производството по делото е започнало по подадена директно в съда, чрез Системата на сигурно електронно връчване, на 16.07.2025 г., жалба от Т. Т. Ч.. В жалбата се сочи, че се обжалва изричен отказ – писмо от 02.07.2024 г. подписано от П. С. и частичен мълчалив отказ – липсата на потвърждение дали се обработват лични данни по повод на посочения в заявлението договор за потребителски кредит, както и копие на тези лични данни, данните за извършените плащания по него и свързания с него договор за предоставяне на попечителство на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и се иска тяхната отмяна. Като доказателство към жалбата е приложен отговор изх. № 097/02.07.2024 г. издаден от П. С. – длъжностно лице по защита на данните, „КРЕДИСИМО“ АД. Във връзка с Разпореждане № 3023/22.07.2024 г. ответникът е депозирал отговор (вх. № 5338/02.08.2024 г.) и преписката във връзка със заявлението на Т. Т. Ч., което е входирано в „КРЕДИСИМО“ ЕАД с вх. № 072/04.06.2024 г. Към преписката е приложен отговор изх. № 097/02.07.2024 г. издаден от П. С. – длъжностно лице по защита на данните, „КРЕДИСИМО“ АД. Съдът се е произнесъл по нередовна жалба – такава, в която не е посочено ясно и безпротиворечиво какво се обжалва – изричен отказ обективиран в писмо изх. № 097/02.07.2024 г. издадено от П. С. – длъжностно лице по защита на данните, „КРЕДИСИМО“ АД или мълчалив отказ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД да се произнесе дали се обработват лични данни по повод на посочения в заявлението договор за потребителски кредит, да предостави копие на тези лични данни, данните за извършените плащания по него и свързания с него договор за предоставяне на попечителство на „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Указания за уточняване предмета на жалбата не са давани на жалбоподателя. Вместо това в обжалваното съдебно решение съдът от една страна е приел, че писмо изх. № 097/02.07.2024 г. не съдържа в пълен обем исканата информация, доколкото не е постановен изричен отказ във връзка с всички изискани със заявлението лични данни и по отношение на непредставените такива е сформиран частичен мълчалив отказ, който непосредствено засяга правната сфера на жалбоподателката и за нея възниква правото на оспорване на административния акт в тази му част. А от друга страна е приел, че доколкото оспореното писмо не съдържало в пълен обем исканата от оспорващата информация, като не са предоставени всички изискани със заявлението лични данни, следва да бъде преценена законосъобразността на постановения отказ. С диспозитива на съдебното решение е отменен отказ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, обективиран в писмо изх. № 097/02.07.2024 г. да предостави достъп до лични данни по заявление от 28.05.2024г. с вх. № 072/04.06.2024г., подадено от Т. Т. Ч.. Не е посочено отказът за непредоставянето на кои лични данни е отменен, при положение, че с писмо изх. № 097/02.07.2024 г. безспорно са предоставени лични данни. При това положение следва да се приеме, че жалбата е била нередовна, поради което съдът не е имал право да я разгледа. Предметът на обжалване следва да бъде определен от жалбоподателя – чл. 152, ал. 1, т. 5 АПК. В процесния случай това е важно, защото ако се обжалва изричен отказ обективиран в писмо изх. № 097/02.07.2024 г. издадено от П. С. – длъжностно лице по защита на данните, „КРЕДИСИМО“ АД следва от жалбоподателя да се обоснове защо се обжалва това писмо, доколкото видно от изложеното в писмото на подаденото искане е отговорено, макар и от длъжностното лице по защита на данните. Ако се обжалва мълчалив отказ на „КРЕДИСИМО“ АД следва от жалбоподателя да се обоснове защо се обжалва този отказ, а не изричния отказ. В случая преценката на съда за допустимостта и основателността на жалбата зависи от уточнения предмет на същата. Ако съдът е считал, че следва да разгледа и двата отказа, то той е следвало да извърши преценка и изложи мотиви за тяхната законосъобразност на всички основания по чл. 146, вр. чл. 168 АПК и постанови диспозитив и по отношение на двата отказа. Съдебното решение като недопустимо подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да даде изрични указания на жалбоподателя за уточняване предмета на жалбата. След уточняване на същата съдът следва да прецени нейната допустимост и евентуално основателност на всички основания по чл. 146, вр. чл. 168 АПК. По искането за спиране на делото до произнасяне на СЕС по дело С-676/25. Тъй като по настоящото дело се решава процесуален въпрос, касаещ допустимостта на обжалвания съдебен акт, а не се разрешава спора по същество, по отправеното искане за спиране на производството по делото следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото с оглед определения предмет на жалбата. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение