Решение № 15957 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2019 г.
ВАСI отделение25.11.2019 г.докладчик Мадлен Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/22.04.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 258/2018 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15957 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Ем Джи и Ко" ООД, със седалище гр. Ямбол обжалва решение № 84/22.04.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 258/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-02000217007742-091-001/02.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас. Касаторът счита, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствения материал по делото. В касационната жалба са изложени доводи за липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи, както и определяне на задълженията по ЗКПО и ЗДДС в нарушение на материалния закон. Искането е отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол е бил ревизионен акт, с който на "Ем Джи и Ко" ООД са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 14121. 31 лева и съответните лихви в размер на 1 557. 39 лева и за ДДС за данъчни периоди м. 02.2016 г. - м. 10.2016 г. в общ размер 49 967. 84 лева и съответните лихви в размер на 8 705. 37 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, установени от съпоставката между отчетените от дружеството приходи от продажби по ЕКАФП и данните за отчетени продажби в използвания от дружеството ПП "Бар и ресторант" в търговски обект пицария "Момо", находящ се в гр. Ямбол, ул. "Раковски" № 11 - неотчетени приходи в размер на 249 839. 15 лева. От представените счетоводни документи и инвентаризационни описи, органите по приходите са установили, че дружеството е изписвало стоково - материалните запаси (СМЗ) със средна надценка от 130 %. При тези данни в ревизионния акт е прието, че констатираният приход от 249 839. 15 лева е реализиран чрез влагането на СМЗ на стойност 108 625. 71 лева, поради което печалбата е в размер на 141 213. 44 лева, а дължимият корпоративен данък за довнасяне в размер на 14 121. 31 лева. По ЗДДС за неотчетените продажби на стоки в обекта пицария "Момо" е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1, и ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС е начислен ДДС и е коригиран резултата по СД за всеки от периодите м. 02-м12. 2016 г. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърли жалбата, като е приел, че ревизионният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Твърденията на ревизираното дружество за допуснати процесуални нарушения са отхвърлени като неоснователни. Приел е за установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи и по т. 4 - липса или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице, за преминаване към облагане особения ред. От доказателствата по делото съдът е приел, за установено, че за определени поръчки част от стоките, отразени в програмния продукт в колона KASA, с FALSE, не са отразени в ЕКАФП, въведено в експлоатация в обекта. По отношение на констатираните в хода на ревизията разлики в отчетените продажби не е направено оспорване и не са ангажирани доказателства. От заключението на съдебно - техническата компютърна експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено, е установил, че информацията от ПП Бар и ресторант е извършено чрез копиране на данните от компютър, намиращ се в пицария "Момо" на адрес гр. Ямбол, ул. Раковски 11, като копираните данни са се намирала на диск "Е", директория "Bir", а информацията е архивирана в файл "Bir. zip", като са формирани контроли суми MD5 и SHA256, които да гарантират автентичност на информацията. Експертът е установил, че няма промени в контролните суми, което означава, че свалената информация не е променяна. Дружеството не е представило аналитичен регистър на счетоводна сметка 304 "Стоки", а е установено, че стоките са завеждани само стойностно, като закупените и продадените стоки отчитани по сметки от гр. 30 и гр. 70 отчитани по две партиди "стоки бар" и "стоки ресторант". Така воденото счетоводство препятства възможността да се проследи заприхождаването и изписването на стоките по вид, количество и стойност. Възражението за неприложим на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК съдът е отхвърлил като неоснователно, тъй като са установени основания по ал. 1 за провеждане на ревизията при особени случаи. Решението е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за противоречието му със събраните по делото доказателства. От доказателствата, събрани в хода на ревизията, включително по реда за обезпечаване на доказателства по чл. 40, ал. 1 ДОПК законосъобразно съдът е приел, че са установени данни за укрити приходи от продажби в търговски обект - пицария Момо, находяща се в гр. Ямбол, ул. "Раковски" № 11, представляващи разликата между отчетените продажби на стоки в ПП "Бар и ресторант", използван в обекта и продажбите, отразени във ФУ на обекта. Установената разлика е в размер на 249 839. 15 лева за периода м. 02.2016 г. - м. 12. 2016 г. и представлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. При доказано основание по ал. 1 на чл. 122, при съдебното обжалване, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Доказателствената тежест е на ревизираното лице. Наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - липса или непредставяне на счетоводство съгласно ЗСч е опровергано от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, поради това неправилно съдът е обсъждал това основание. Завеждането на стоките по сметките от гр. 30 и гр. 70 само по стойност не позволява да се проследи записването и изписването им за всеки вид и количество стока, но не е нередовност на счетоводството. Допуснатото нарушение не променя крайните изводи на съда за законосъобразно провеждане на ревизията по особения ред, тъй като всяко от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1-т. 7 ДОПК е самостоятелно основание за прилагането му. В случая безспорно е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажби. Съдът е извършил проверка и за автентичността на копираната от органите по приходите информация от ПП "Бар и ресторант" в обекта на дружеството, чрез назначаване на съдебно - техническа компютърна експертиза. Вещото лице е обяснило подробно, че автентичността е гарантирана от генерираните контролни суми. Размерът на отразените в програмния продукт продажби не е оспорен и не са ангажирани доказателства в тази връзка, поради което правилно съдът е приел за законосъобразно определена данъчната основа по ЗКПО и ЗДДС. Доводите в касационната жалба по същество се отнасят до спазването на процесуалния и материалния закон при издаването на ревизионния акт, което е проверено от първоинстанционния съд. На основание чл. 218 АПК касационната инстанция се произнася по наведените в касационната жалба основания, като има задължението да следи служебно само за валидността, допустимостта на съдебния акт и спазването на материалния закон. Доводите на касатора за допуснати нарушения на конкретни норми от ДПК не следва да се обсъждат, тъй като този кодекс е отменен с ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,