Определение № 3588 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., в Затвора [населено място], срещу определение № 283 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 706/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК е оставена без разглеждане частната жалба на Г. В. К. срещу определение № 117 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 706/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, в частта, с която е отхвърлено искането му за назначаване на преводач от руски език. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното определение не попада в хипотезите на чл. 229, ал. 1 АПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Определението, с което се отказва назначаването на преводач, е извън уредените две хипотези в чл. 229, ал.1 и ал. 2 от АПК - с постановяването му не се прегражда развитието на производството и не е предвидено изрично в закона, че подлежи на инстанционен контрол. Това основава приложението на чл. 215, т. 4 АПК и правилно съдът е оставил частната жалба срещу него без разглеждане. Независимо от това при разглеждане на делото съдът следва да съобрази приложението на разпоредбата на чл.14 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение,