Определение № 13329 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 248 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Митници“, представлявана от Директора Г. Д., чрез процесуалния представител юриск. Н. Аргиров, против Определение №6796 от 19.09.2024 г. по адм. дело № 564/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ – Бургас. По подробно изложени доводи жалбоподателят оспорва определението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните норми. Сочи се, че от ответника е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което е следвало първоинстанционният съд да вземе предвид всички факти по делото, като отчете действителната фактическа и правна сложност на същото. Иска се определението да бъде отменено и касационната инстанция да намали адвокатското възнаграждение при съобразяване с разпоредбите на чл.78, ал.1 от ГПК, като определи същото в размер под определи предвидения минимум, отчитайки Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, алтернативно съобразно разпоредбите на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна – П. Д. С., представляван от адв. И. Иванов, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство е образувано по искова молба на П. Д. С. срещу Агенция „Митници“, за заплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба за период от 6 месеца, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед №540/28.02.2023 г. на Директора на Агенция „Митници“, отменена по съдебен ред. С Решение №5467/22.07.2024 г. по адм. дело №564/2023 г. АС – Бургас е осъдил Агенция „Митници“ да плати на П. Д. С. законната лихва върху обезщетението по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ в размер 13 389.22 лв., определено със Заповед №764 от 24.06.2024 г. на Директора на Агенция „Митници“, считано от 30.01.2024 г. - датата на влизане в сила на Решение №740 от 10.07.2023 г. по адм. дело №536/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №540 от 28.02.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ до 24.06.2024 г.- датата на плащане на обезщетението, отхвърлил е иска за законната лихва върху обезщетението в размер на 13 389.22 лева за периода 14.03.2023 г. до 30.01.2024 г. С решението е осъдена Агенция „Митници“ да плати на П. Д. С. разноски в размер на 2 210.00 лева, а последният съответно е осъден да плати на Агенция „Митници“ разноски в размер на 360.00 лева. Постъпила е молба от Агенция „Митници“, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Н. Аргиров на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК - за изменение на горецитираното съдебно решение в частта му, в която ответната страна е осъдена да заплати на П. С. сумата от 2 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С процесното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането на процесуалния представител на ответника Агенция „Митници“ за изменение на Решение №6796/19.09.2024 г., постановено по адм. дело №564/2023 г. в частта за разноските и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е приел, че искането е недопустимо, тъй като ответникът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. АС - Бургас е посочил, че правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма, поради което страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък за разноските води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението /по арг. от чл.80, изр.2 от ГПК/. Съдът е цитирал т.9 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба П. С. срещу Агенция „Митници“ за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, по което се е произнесъл с Решение №6796/19.09.2024 г., постановено по адм. дело №564/2023 г. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно, поради което претенцията следва да се уважи изцяло, въпреки направеното своевременно възражение за прекомерност С молба вх. №8435/12.08.2024 г. Агенция „Митници“, чрез процесуалния представител, е поискала изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с Определение № 6796/19.09.2024 г. по адм. дело № 564/2023 г. на АС - Бургас, което е и предмет на контрол пред настоящата инстанция. Поради липсата на представен списък на разноски в хода на първоинстанционното производство от Агенция „Митници“, АС - Бургас е намерил искането за изменение на решението в частта за разноските за недопустимо. При така установената фактическа обстановка правният извод на първоинстанционния съд за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските е законосъобразен. Не се оспорва по делото, че Агенция „Митници“ не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК в хода на съдебното производство по адм. дело №564/2023 г. по описа на АС-Бургас, поради което искането се явява недопустимо съгласно т.9 от Тълкувателно решение №6/06.11.2023 г. на ВКС по т. д. №6/2012 г., ОСГТК, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове съгласно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение