Определение № 345 от 23.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3957/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9606 от 25.03.2015 г. подадена от Е. Д. К. от [населено място], чрез особен представител адв. Т. Г. В., срещу определение № 1022 от 24.03.2015 г., постановено по гр. д. № 138/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за отмяна на хода по същество по в.гр.д. № 138/2015 г. даден с протоколно определение от 17.03.2015 г. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по частната жалба Г. А. от [населено място], чрез адв. М. С., счита частната жалба за недопустима. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира, следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, разгледана по същество същата е процесуално недопустима поради следното: Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определенията на съда могат да се обжалват, когато с тях се прегражда по - нататъшното развитие на делото, както и в случаите изрично посочени в закона. Определението,предмет на настоящата частна жалба, не попада в нито една от посочените хипотези. Това е така, защото с определението нито се прегражда по-нататъшното развитие на производството, тъй като с обжалвания съдебен акт въззивният съд не се е десезирал от разглеждане на делото, нито процесуалният закон е предвидил изрична възможност за обжалване на определенията, с които се дава ход по същество. Ето защо, определението не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което подадената частната жалба е процесуално недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.