Решение № 667 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 9/2010 г.

Решение № 667 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 9/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната [населено място] срещу решение № 11 от 11.08.2009 г., постановено по гр. д. № с-12/2007 г. на Софийски градски съд, II в състав, с което частично е отменено решението на Софийският районен съд, 47 състав и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният Министерство на отбраната срещу В. Г. Н. и Н. В. Н. иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1- во ЗЗД във вр. чл. 13, ал. 2 ЗС за прогласяване нищожността на договорът за замяна, сключен на 2.07.1993 г. между началника на поделение 18 780 - [населено място] от една страна и В. Г. Н. и Н. В. Н. от друга и министерството е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът излага съображения, че процесният договор за замяна е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД като сключен в нарушение на чл. 9а от Указ № 463 от 1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерство на народната отбрана. Посочва, че съгласно тази разпоредба министерството на отбраната е имало правомощието да продава на свои военнослужещи жилища и други обекти от жилищния си фонд за задоволяване на жилищните нужди на военнослужещите, а с процесния договор е извършено разпореждане с обект, който няма характер на жилище и не задоволява жилищни нужди. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответниците по касационната жалба В. Г. Н. и Н. В. Н. и двамата от [населено място] оспорват основателността на касационната жалба. Считат, че извършената сделка замяна не е нищожна като противоречаща на закона, доколкото сградата, в която се е намира магазина, който е бил прехвърлен в тяхна собственост, е била построена и придобита от МНО, а магазинът е бил включен в жилищния фонд на МНО с влязъл в сила административен акт, поради което не е имало пречка да се извърши разпореждане с него по реда на Указ 463/1950 г. Молят решението, с което предявеният иск е отхвърлен, като правилно да бъде оставено в сила. Контролиращите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройство и 3-то лице помагач- Ц. М. Т., не вземат становище по касационната жалба. С определение № 712 от 9.07.2010 г. по делото, обжалваното въззивно решение е било допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като е прието, че по въпроса дали магазините като обект са включени, във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и с оглед на това може ли началника на поделението - инвеститор да се разпорежда с тях на осн. чл. 9а от Указ № 463 от 1950 г., въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените по делото решение № 82/11.02.2005 г., постановено по гр. д. № 325/2004 г. на ВКС, ТК, II отд., с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4151/2000 г. на СГС, ВК, IV "А" отд., поради което по този въпрос е налице противоречива съдебна практика. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният магазин е включен във ведомствения жилищен фонд на МНО, доколкото фигурира в Главната книга за имотите - частна държавна собственост на Ведомствения жилищен фонд на МНО при Комунална експлоатация и гарнизонна жилищна част /КЕ на Г./ - София, заведен под № 50 като част от целия жилищен блок № 8, в който се намира . Позовал се е на разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от Указ № 463 от 1950 г. като е приел, че процесния магазин попада в категорията на "други обекти" по смисъла на тази разпоредба, поради което съгл. чл. 9а, ал. 4 от Указа договорът за неговата продажба е могъл да бъде сключен от началника на поделението инвеститор, както в случая. С оглед на това съдът приема, че редът, предвиден в чл. 13, ал. 2 ЗС за отчуждаване на процесния магазин е неотносим, че приложимия ред е този по чл. 9а от Указа като същият е бил спазен. На това основание е приел, че договорът за замяна не е нищожен и е отхвърлил иска. С Представеното решение № 82/11.02.2005 г. на ВКС, ТК, II отд. по повод на което касационното обжалване е допуснато, е прието, че съгласно чл. 9а, ал. 1 от Указ № 463 от 1950 г. министерство на отбраната може да строи жилища и други обекти за продажба в отчуждени недвижими имоти и в държавни имоти за задоволяване жилищните нужди на военнослужещите, както и да продава жилища и други обекти от жилищния си фонд на наематели - военнослужещи. Прието е обаче, че под "други обекти" следва да се разбират ателиета и гаражи, които наред с жилищата съставляват ведомствения жилищен фонд, поради което магазините са извън приложното поле на Указ № 463. Съгласно разпоредбата на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че настоящият състав на ВКС, 3-то гражданско отделение, намира за правилно второто становище. С оглед на това дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Магазините като обект не се включват във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната по чл. 1, ал. 1 от Указ № 463/1950 г. В случая става въпрос дали същите са включени в този фонд по смисъла на закона, поради което без значение е обстоятелство, че процесния магазин предмет на сделката за замяна, фигурира в Главната книга за имотите - частна държавна собственост на Ведомствения жилищен фонд на МНО. Магазините като обекти не попадат в категорията на "други обекти" от жилищния фонд по см. на чл. 9а, ал. 1, т. 2 от Указа. Такива обекти могат да бъдат ателиета и гаражи, които представляват самостоятелни обекти на собственост, но функционално са свързани със жилищата. Последното следва и от целта на фонда, който по силата на чл. 1 от Указа, се създава за задоволяване жилищните нужди на военнослужещите. Безспорно магазинните предвид стопанското им предназначение, не могат да задоволяват тези нужди. С оглед на това по отношение на разпоредителните сделки с тях предвидения в чл. 9а, ал. 4 от Указа ред, с договор между началника на поделението инвеститор и купувача е неприложим. По основателността на касационната жалба. Същата е основателна. Съдът е бил сезиран с иск на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорът за замяна, сключен на 2.07.1993 г. между Началника на поделение 18 780 - [населено място] от една страна и В. Г. Н. и Н. В. Н. от друга като сключен в противоречие със закона - чл. 13, ал. 2 ЗС , според който замяната може да се извърши със заповед на председателя на ИК на ОбНС с разрешение на Министерството. С оглед изложеното вече въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, доколкото процесния магазин, предмет на договора за замяна между страните, може да бъде прехвърлен с договор за замяна, сключен по реда на чл. 9а, ал. 4 от Указ № 463/1950 г., който е специален и дерогира приложението на общия ред по чл. 13, ал. 2 ЗС. Решението е постановено в нарушение на материалния закон като съдът неправилно е