Определение № 1712 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5393/2023 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. С определение №258/19.01.2023г. подадената молба на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Срещу него е постъпила частна жалба вх.№2512/12.02.2024г. от С. А. К.. По делото е постъпила молба вх.№1564 от С. А. К. за издаване на обезпечителна заповед до окончателното решение на ВКС по делото и за оставането му като ползвател на въпросното МПС за този период, нужен му за осъществяване режима на личен контакт с детето А. К.. С разпореждане от 26.01.2024г. на молителя е предоставен едноседмичен срок за уточняване искането „издаване на обезпечителна заповед“, като формулира ясно искане до съда. Съобщението е връчено на страната на 07.02.2024г. Съдът намира, че не са налице основания за допускане на обезпечението, тъй като в определения едноседмичен срок и до настоящия момент молителят не е уточнил искането си до съда за „издаване на обезпечителна заповед“ с посочване на претендираната обезпечителна мярка. За да бъде уважено същото, е необходимо страната да е поискала налагане на конкретна обезпечителна мярка, която е предвидена в закона и има за цел да запази имуществото на длъжника и да охрани интересите му до окончателното приключване на производството. Съобразно чл.309 от ГПК единствената допустима обезпечителна мярка в производството по отмяна на влезли в сила решения е спиране на изпълнението на решението, но молителят не е съобразил искането си с посочената разпоредба. В допълнение следва да бъде посочено, че молбата, въз основа на която е образувано производството по чл.307 от ГПК е недопустима, което обосновава неоснователност на искането за обезпечение и на това основание. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение