Определение № 10 от 06.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 4/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод разпореждане от 27.12.2024г. на съдията по НЧД № 1305/2024г. по описа на ОС Стара Загора, с което е прекратено производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Софийски градски съд е било внесено искане от Върховна прокуратура, отдел „Международен“ – изх.№ 1079/2019 г. от 29.11.2024 г., вх.№ 133175/02.12.2024г., на основание чл.469 във връзка с чл.468, ал.1 от НПК и чл.13, ал.1, б. „а“ от Конвенцията за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облаги от престъпление. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да бъде признато и изпълнено Решение № 910.2024.1/nd от 23.07.2024 г. на Съда по принудителните мерки на Република и кантон Тичино в гр. Лугано, Конфедерация Швейцария, подписано от съдия Паоло Бондоли, с което е одобрена заповед за конфискация от 04.07.2024 г. в рамките на дело I..2019.893 на Прокуратурата на Република и кантон Тичино в гр. Лугано с предмет - сумата от 3 627 418.68 евро, намиращи се по сметка в У. Б. - България и възстановяването им по сметка в Ваncа Comer в гр. Лугано с титуляр L. G. I. (L.G.I.) SA. Посоченото Решение № 910.2024.1/nd от 23 юли 2024 г. е постъпило с молба за правна помощ от прокурор Андреа Джанини от Прокуратурата на Република и кантон Тичино, гр. Лугано, Конфедерация Швейцария по дело № I..2019.893 по пр.пр. № 1079/2019 г. по описа на Върховна касационна прокуратура. Посочената пр.пр. № 1079/2019 г. по описа на Върховна касационна прокуратура е образувана по предходна молба за правна помощ от Прокуратурата на Република и кантон Тичино, гр. Лугано, Конфедерация Швейцария по дело № I..2019.893 от 25.01.2019 г., от която молба е било видно, че в Швейцария се води разследване по повод постъпила от дружеството L. G. I. (L.G.I.) SA жалба, в която се сочело, че то е станало жертва на измама чрез компрометиране на бизнес имейл, в резултат на която измама сметката на името на това дружество (L.G.I.) в банка „C.“ със седалище в Лугано (Швейцария) била неправомерно задължена със сумата от 9 514 470.89 евро в полза на сметка *************** на името на „Т. С.“ ЕООД в „У. Б.“ АД София. Посочената молба за правна помощ от 2019г. е съдържала искане за налагане на запор върху горепосочената сметка. С Постановление на Върховна прокуратура № 1079/2019 г. изпълнението на горепосочената молба за правна помощ е било възложено на Национална следствена служба. Било е образувано досъдебно производство – ДП № 26/2019 г., пр.пр. № 10338/2019 г., за престъпления по чл.212а, ал.1 и чл.253, ал.1 от НК, разследването по което е възложено на НСлС. С Определение № 18575/01.08.2019 г. по гр.д. № 10179/2019 г. по описа на СГС на основание чл.73, ал.3 от Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) във връзка с чл.391 от ГПК е наложен запор върху банкова сметка ***************** на името на „Т. С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от И. С., ЕГН **********, намираща се в „У. Б.“ АД София. В настоящото искане на Върховна прокуратура, отдел „Международен“ – изх. № 1079/2019 г. от 29.11.2024 г., се сочи, че в хода на разследването е установено, че в периода от 17.01.2019 г. до 22.01.2019 г., координаторът за контрол на плащанията и движенията на финанси в L. G. I. (L.G.I.) е водил електронна кореспонденция относно търговска сделка с контрагенти на дружеството. Неизвестно лице успяло да прихване кореспонденцията, водена чрез електронна поща и подменило, при уговаряне на условията за плащане, данните за плащане в оригиналния мейл, като е изпратило банкова сметка ************** в „У. Б.“ АД на дружество „Т. С.“ ЕООД, регистрирано от лице с българско и македонско гражданство - И. С., по която сметка да се преведе дължимата от L. G. I. (L.G.I.) SA по сделката парична сума. В резултат на това, на 22.01.2019 г. служител на швейцарското дружество L. G. I. (L.G.I.) SA е бил подведен и наредил в полза на „Т. С.“ ЕООД сумата в размер на 9 514 470.89 евро. Измамата била разкрита в периода 23-24.01.2019 г. и мениджърът „Информационни системи“ в L. G. I. (L.G.I.) SA извършил проверка, след което сигнализирал правоохранителните органи. В искането е отбелязано, че македонският и български гражданин И. С. е обявен за общодържавно издирване от м.август 2022 г. и до настоящия момент не е установен. Искане на Върховна прокуратура, отдел „Международен“ – изх.№ 1079/2019 г. от 29.11.2024 г. е внесено за разглеждане пред Софийски градски съд, където е било образувано НЧД № 7741/2024 г. С Разпореждане № 4031/12.12.2024 г., съдебното производство по това дело е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора, където е било образувано НЧД № 1305/2024г. В разпореждане от 27.12.2024г., окръжният съд е изразил несъгласие с мотивите на Софийски градски съд, относно приложимостта на разпоредбите на чл.465 и чл.468 от НПК и ангажирането му с произнасяне по въпросния казус, прекратил е производството и е повдигнал препирня за подсъдност пред Върховния касационен съд. При така изложените до тук фактически положения, както и с оглед на липсата на изрична законова разпоредба, която да регламентира подсъдността в настоящия случай, казусът следва да се разреши при отчитане на следните особености: На първо място, основателни са аргументите на окръжния съд, че дружеството „Т. С.“ ЕООД, макар и с регистрирано седалище в гр. Стара Загора не е осъдено лице, поради което не са споделени мотивите на Софийски градски съд, че това е единственото основание за приложение разпоредбата на чл.469, вр. чл.468, ал.1 НПК. Това произтича не само от правната му същност, но и от характера на съдебния акт, чието признаване се иска, който не е осъдителен. От друга страна именно разпоредбите на чл.463 и сл.НПК уреждат въпроси относно признаване и изпълнение на присъди на чужди съдилища, а чл.469 НПК препраща към този ред при признаване и изпълнение на актове, относно конфискация или отнемане на средства на престъплението или имущество, придобито чрез престъпление. Актът на швейцарските съдебни власти касае такава сума, посочена в искането като трансферирана по престъпен начин от сметката на швейцарското, по сметка на българското търговско дружество. На следващо място - сумата, предмет на заповедта за конфискация, постановена от швейцарските власти е предмет на престъпления, за които се води разследване от НСлС по чл.212а, ал.1 и чл.253, ал.1 от НК. Данните изложени в искането определят като компетентен да разгледа делото по същество Софийски градски съд, с оглед липсата на данни за местоживеенето на И. С. /български и македонски гражданин, открил банковата сметка на „Т. С.“ ЕООД *************** в „У. Б.“ АД- София, съпричастен към престъплението, за което се води ДП № 26/2019 г. по описа на НСлС/, обявен за общодържавно издирване и с неустановено местонахождение в Република България. Не са представени данни и за мястото, от където при извършеното банково разплащане се е осъществила интервенцията по електронен път, за да се преведе сумата без основание по сметка на дружеството „Т. С.“ ЕООД едноличен собственик, на чиито дялове е издирваното лице. Следва да се отбележи и обстоятелството, че по повод първата молба за правна помощ, върху въпросната сума е наложен запор от Софийски градски съд. По така изложените съображения, Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа настоящата дело е Софийски градски съд, като на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,