Решение № 8851 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. и по касационна жалба на С. Ж. Т. против Решение № 18104 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6993/2024 г. на Административен съд – София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател – С. М., чрез процесуален представител адвокат М. Велчева, оспорва съдебното решение с доводи за нищожност, недопустимост и неправилност – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 – 3 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и постановено ново по същество на спора, с което да бъде уважена първоинстанционната жалба. Подробни съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Касационният жалбоподател - С. Ж. Т., чрез адвокат М. Белчева, оспорва съдебното решение с доводи за неправилност, кореспондиращи с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си са изложени в касационната жалба и в писмена молба. Иска оспореното решение бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да бъде уважена първоинстанционната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът по касационните жалби - инспектор в сектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ към Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. София, чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Койчев, оспорва касационните жалби по съображения в открито заседание и писмени бележки. Иска касационните жалби да се отхвърлят като неоснователни, а оспореното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Ответниците по касационните жалби - Е. П. М., М. Г. Ш., Л. Р. Ш., В. В. Т., Г. А. Г. и И. В. С., всички чрез процесуален представител адвокат Р. Георгиева, оспорват касационните жалби по съображения, обстоятелствено изложени в писмени отговори, в писмени бележки и в открито заседание. Искат жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни и оспореното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от С. М. против Определение № 27801 от 20.08.2025 г., поставено по адм. дело № 6993/2024 г. на АССГ, в частта, в която е отхвърлена молбата ѝ за изменение на Решение № 18104 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6993/2024 г. на АССГ в частта за разноските. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на изводите на решаващия съд по отношение на присъдените разноски на заинтересованите страни. Иска се отмяна на оспореното определение в оспорените части. С Определение № 13397 от 29.12.2025 г. по адм. дело № 11906/2025 г. на ВАС, Пето отделение, частната жалба е присъединена за разглеждане към настоящото касационно производство предвид акцесорния характер на оспореното определение, поставено в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК.

Подадена е и частна жалба от С. Ж. Т. против Определение № 27801 от 20.08.2025 г., поставено по адм. дело № 6993/2024 г. на АССГ, в частта, в която е отхвърлена молбата ѝ за изменение на Решение № 18104 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6993/2024 г. на АССГ в частта за разноските. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на изводите на решаващият съд по отношение на присъдените разноски на заинтересованите страни. Иска се отмяна на определението в оспорените части. С Определение № 13396 от 29.12.2025 г. по адм. дело № 11905/2025 г. на ВАС, Пето отделение, частната жалба е присъединена за разглеждане към настоящото касационно производство предвид акцесорния характер на оспореното определение, поставено в производство по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 АПК.

Ответникът по частните жалби - инспектор в сектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ към Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. София, не е изразил становище по подадените касационни жалби.

Ответниците по касационните жалби - Е. П. М., М. Г. Ш., Л. Р. Ш., В. В. Т., Г. А. Г. и И. В. С., всички чрез процесуален представител адвокат Р. Георгиева, заявяват становище за неоснователност на частните жалби.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение пъървоинстанционният съд е отхвърлил жалбите на С. Ж. Т. и С. М. срещу Разпореждане № ПР-ПБЗН-СД1-6-45 от 15.06.2022 г. на инспектор в сектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ към Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, с което на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е разпоредено да бъде възстановено предназначението на предвидената асансьорна шахта, свързваща всички етажни нива на жилищната сграда, и да се преустанови използването ѝ като складови помещения, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. (Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.) за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, със срок на изпълнение на разпореждането 01.09.2022 г., и са присъдени разноски.

Производството по адм. д. № 6993/2024 г. по описа на АССГ се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното Решение № 5163 от 31.07.2023 г. по адм. дело № 6457/2022 г. на АССГ, с Решение № 8232 от 03.07.2024 г. по адм. дело № 594/2024 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Касационният съд е приел, че при постановяване на оспореното съдебно решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка по спора с оглед на посоченото фактическо основание в оспореното разпореждане, поради което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за установяване на спорните факти по случая, а именно предвидена ли е била асансьорна шахта и ползва ли се същата като складови помещения.

В изпълнение на дадените указания, при повторното разглеждане на спора с Определение № 15952 от 02.09.2024 г. по адм. дело № 6993/2024 г. административният съд е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е назначил вещо лице, което след запознаване с материалите по делото и извършването на необходимите проверки в съответните служби и оглед на място, да даде отговор на следните въпроси: 1. Било ли е предвидено изграждането на асансьорна шахта в сградата, реализирана ли е такава и ползва ли се същата като складови помещения? и 2. Какво е било техническото състояние на процесния обект към момента на въвеждането му в експлоатация? Вещото лице е изготвило заключение по поставените въпроси, което е представено в открито заседание на 16.04.2025 г.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на спазването на материалноправните разпоредби съдът е приел, че с оглед установяванията на вещото лице процесните помещения с размер 120/130 см на всички жилищни етажи, като в междуетажните плочи са оставени отвори със същия размер. Приел е също така, че е неоправдано помещения, предназначени с конструктивен отвор в стоманобетонния скелет на сградата да бъдат допълнително обособени като такива чрез изграждане на гредоред, позовавайки се на показанията на вещото лице, а наличието на подобни отвори в плочите на всеки етаж е лишено от всякаква строително-конструктивна логика, ако не се е предвиждало изграждането на асансьор. Решаващият съд е посочил, че в разпределителния протокол на ОС на собствениците от 23.12.1957 г. е отразено, че е изградена „шахта за асансьор с размери 1,20/1,30 м. с граници юг - коридор, запад - стълбище, изток и север източните апартаменти с №№ 1, 5, 8, 11, 14, преминаваща през всички етажи“, като към тези апартаменти няма килери, установено и от вещото лице. Наличие на асансьорна шахта е посочено и в документите за собственост на С. М. и на С. Т., а от заключението по назначената СТЕ е установено, че към момента на въвеждане на сградата в експлоатация отворите са били изградени и поставянето на гредоредни конструкции е било с цел обезопасяване. Съдът е приел, че с оглед правомощията на административния орган да извършва контрол по отношение спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите, то разпореждането е съобразено с материалноправните разпоредби, тъй като ползването на процесните помещения от собствените като складови помещения, т.е. не по предназначение, е в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., което създава реална опасност и предпоставка за коминен ефект при евентуално възникване на пожар или запалване в един от апартаментите чрез разпространяването на пожара през самата шахта и в останалите жилища, граничещи с нея. В заключение решаващият съд е приел, че оспореното разпореждане е издадено при спазване на принципите за съразмерност и пропорционалност, тъй като осигуряването на пожарна безопасност е от особено значение и с даденото предписание се постига легитимна цел, а именно да бъдат защитени животът и здравето на гражданите.

Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия.

Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск.

Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касационните жалбоподатели отменителни основания.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция като е допуснал съдебно-техническа експертиза за изясняване на спорните по делото въпроси. В постановеното и оспорено пред настоящата касационна инстанция съдебно решение, административният съд задълбочено е обсъдил всички релевантни доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях е установил извършените в административното производство действия и относимите към спора факти, които е анализирал в мотивите на съдебното решение. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като е проверил законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 АПК, включително и наведените от жалбоподателите. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях.

Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН) извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обектите и издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

Обхватът на държавния противопожарен контрол е очертан в чл. 14, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 8121з - 882/25.11.2014 г. за реда и условията за осъществяване на държавен противопожарен контрол и се осъществява от органите по ПБЗН. При изпълнение на възложените им функции и задачи органите по ПБЗП разполагат с правомощията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 - 12 от същата наредба.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба.

Законосъобразни са изводите на съда, обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, тъй като по делото е установено, че процесните помещения обособяват асансьорна шахта, които се използват не по предназначение, което създава реална опасност за живота и здравето на живущите в сградата. Лишено от всякакъв житейски смисъл би било да се приеме, че конструктивните отвори в стоманобетонните плочи на всеки етаж са предвидени за нещо различно от изграждане на асансьор. Първоинстанционният съд е установил, че към момента на въвеждане на сградата в експлоатация отворите са били изградени и поставянето на гредоредни конструкции е било с цел обезопасяване. Както в разпределителния протокол на ОС на собствениците от 23.12.1957 г., в който е посочено, че е изградена „шахта за асансьор с размери 1,20/1,30 м. с граници юг - коридор, запад - стълбище, изток и север - източните апартаменти с №№ 1, 5, 8, 11, 14, преминаваща през всички етажи“, така и в документите за собственост на С. М. и С. Т. е посочено наличието на асансьорна шахта. При извършената проверка за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност на обекта административният орган е посочил, че промяната на предназначението на предвидените помещения за асансьорната шахта и използването им като складови помещения създава реална опасност и предпоставка за коминен ефект при евентуално възникване на пожар или запалване в един от апартаментите чрез разпространяването на пожара през самата шахта и в останалите жилища, граничещи с нея, поради което е издал процесното разпореждане. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд за спазване на принципите за съразмерност и пропорционалност, доколкото с даденото предписание се постига легитимна цел, защото е в защита на висша конституционна ценност – живота и здравето на гражданите.

Предвид всичко гореизложено, като е приел, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Изводите на съда почиват на правилни фактически установявания. Обсъдени са всички относими към спора доказателства, като в съответствие със същите решаващият състав е достигнал до верни и обосновани изводи от фактическа и правна страна.

При тези съображения не се установяват сочените в касационните жалби пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Не се доказва и наличието на такива по чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 110 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от искане за разноски за осъществена процесуална защита и съдействие от адвокат пред настоящата касационна инстанция, на ответниците следва да се присъдят разноски, както следва: на Е. П. М. разноски в размер на 920,33 евро (1 800 лева); на М. Г. Ш. разноски в размер на 460,16 евро (900 лева); на Л. Р. Ш. разноски в размер на 460,16 евро (900 лева); на В. В. Т. разноски в размер на 920,33 евро (1 800 лева); Г. А. Г. разноски в размер на 920,33 евро (1 800 лева) и на И. В. С. разноски в размер на 920,33 евро (1 800 лева). Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед осъществената правна защита и съдействие, правната и фактическа сложност на спора и обема на свършена работа от адвоката – изготвени писмени отговори по касационните жалби; изготвени писмени отговори по частните жалби; изготвени и представени писмени бележки в настоящото касационно дело и участие на адвоката в насроченото открито заседание.

По частните жалби:

Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни:

С оспореното определение АССГ е постановил следното:

1. Отхвърлил е молба с вх. № 13777/03.06.2025 г. по описа на АССГ от Е. П. М., М. Г. Ш., Л. Р. Ш., В. В. Т., Г. А. Г. и И. В. С., с която е поискано изменение на Решение № 18104/28.05.2025 г. по адм. дело № 6993/2024 г. в частта за разноските.

2. Отхвърлил е молба с вх. № 15948/25.06.2025 г. по описа на АССГ от С. М., с която е поискано изменение на Решение № 18104 от 28.05.2025 г. по адм. дело № 6993/2024 г. в частта за разноските.

3. Отхвърлил е молба с вх. № 17007/07.07.2025 г. по описа на АССГ от С. Ж. Т., с която е поискано изменение на Решение № 18104 от 28.05.2025 г. по адм. дело № 6993/2024 г. в частта за разноските.

За да отхвърли молбите на С. М. и С. Т. за изменение на Решение № 18104 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6993/2024 г. на АССГ в частта с присъдените разноски на заинтересованите лица, първоинстанционният съд е приел, че независимо че заинтересованите страни са имали един и същ адвокат, разноски се дължат на всяка една от тях при условията на разделност, като е посочил, че размерът на уговорените и платени хонорари отговаря на легитимни цели, явява се справедлив и обоснован, зачита сложността на делото и кореспондира с положения от адвокатски труд.

Определението е правилно.

Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субекта, предизвикал спора. Същността на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143, ал. 4 АПК, е те да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото, при своевременно заявена претенция за това. Следователно всяка заинтересована страна, която своевременно е заявила присъждане на разноски, ведно с доказателства, има право да й се възстановят.

Видно от доказателствата заинтересованите страни своевременно са заявили претенция за заплащане на направените разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Съдът е подложил на преценка фактическата и правна сложност на делото и правилно е приел възражението за прекомерност за неоснователно. Фактическата сложност на едно дело се определя от наличието на множество факти, които следва да бъдат установени и от спецификата на доказателствените средства, ползвани за установяването им или от предмета и обсега на доказване. Видно от доказателствата по делото, фактическата сложност е функция на доказването на релевантните факти, които сами по себе си сочат на необходимост от установяването на множество факти. Правната сложност на съдебното производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения. Правилна е преценката на АССГ, че уговорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован с оглед сложността на делото и положения от адвокатски труд. Без значение е фактът, че заинтересованите страни са представлявани от един адвокат, тъй като на всяка заинтересована страна се дължат направените от нея разноски отделно от останалите.

Предвид изложеното оспореното определение като валидно, допустимо и правилно, поставено при липса на наведените отменителни основания, следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение