Определение № 143 от 06.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от М. Ф. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 5196/13 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е обезсилено решение от 31.01.2013 г. по гр.д. № 2518/12 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение от 11.05.2012г. по гр.д. № 5663/09 г. на Софийския градски съд. С решението, чиято отмяна се иска е и прекратено производството по иска с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 1 СК вр. с чл. 53, ал. 2 СК / отм./. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното: Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като извънинстанционен способ за защита срещу неправилни съдебни актове, поради несъответствие с действителното правно положение, дължащо се на изрично и изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК причини. В конкретния случай молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност на чл. 306, ал.1 ГПК, тъй като същата не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Предвид изложеното производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за привеждане на молбата за отмяна в съответствие с изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, с указания за молителя да посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, след което препис от тях се връчи на насрещната страна за отговор и делото да се изпрати отново на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІI г.о.