Определение № 29 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 3005/2017 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 вр. чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, образувано по молба от И. Г. Д. от [населено място] за отмяна на решение № 224/07.11.2016 г. по гр.д. № 172/2016 г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 190/17.05.2017 г. по в.гр.д. № 170/2017 г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на молителя срещу А. И. З. за заплащане на сумата от 5000 лв., претендирана като получена по запис на заповед от 15.10.2008 г. с падеж 15.11.2008 г. Молбата е подадена в срока по чл.305 ГПК от заинтересована легитимирана страна, съдържа твърдения с оглед въведеното основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, съдържанието й е съобразено с изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Препис от молбата е връчен на ответната страна в производството – А. И. З. от [населено място], който в писмен отговор я оспорва като неоснователна. Молбата за отмяна е допустима, като депозирана преди изтичането на 3-месечния срок, считано от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Тази дата е последваща възникването на обстоятелството /представените Постановление за привличане на И. Д. в качеството на обвиняем от 25.11.2010 г., Протокол за претърсване и изземване от 25.11.2010 г. с участието на И. Д. и др./. Дали това обстоятелство е ново по смисъла на чл.303 ал.1 т. 1 ГПК е въпрос по основателността на молбата за отмяна, а не по нейната допустимост. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение, на основание чл.307 ал.1 ГПК: