Определение № 1087 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 504/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С определение № 289 от 09.02.2024г. по делото е била оставена без разглеждане касационната жалба на „Подемкран“ АД срещу решение № 159 от 10.11.2022г. по в.т.д. № 170/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 17 от 12.05.2022г. по т.д. № 15/2021г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявените от дружеството срещу „Интер Пауър“ ООД искове за сумата от 8 882. 40 лева, със законната лихва за забава от 11.03.2021г. до окончателното плащане, както и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част – за сумата от 30 700 лева, със законната лихва за забава от 11.03.2021г. Със същото определение касаторът е осъден да заплати сумата от 4 300 лева разноски за адвокат на „Интер Пауър“ ООД в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК. По възражението на „Подемкран“ АД за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК от касационния съд е възприето, че предявените от дружеството искове са с цена от 8 882. 40 лева и 30 700 лева и разноски за адвокат от 1 200 лева и 3 100 лева в касационното производство са под минималните по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С молба от 16.02.2024г. „Подемкран“ АД е поискало изменение на определението по чл. 288 от ГПК в частта на разноските. Изложено е, че съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималните размери на адвокатското възнаграждение са не 1 200 лева и 3 100 лева, както е приел съдът, а 891. 18 лева и 2 329. 50 лева. В случая намира приложение чл. 9, ал. 3 от Наредбата, съобразно който дължимото възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, е в размер на ¾ от възнаграждението, определено по реда на чл. 7 и чл. 8. Дори възнаграждението да бъде калкулирано на база общия размер на исковете, то размерът му е 3 816. 60 лева, или редуцирани с ¾ - 2 863 лева. „Интер Пауър“ ООД оспорва молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта на разноските като неоснователна. Счита, че присъдените разноски са в минимален размер и са били определени от съда правилно. Подадената молба за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество молбата е частично основателна. Като не възразява, че посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да намерят приложение в хипотезата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК, оплакванията на „Подемкран“ АД са за неправилно калкулиране от касационния съд на сумите по разноските с оглед цената на всеки един от исковете, във връзка с което е била подадена касационна жалба – 8 882. 40 лева и 30 700 лева. Оплакването е частично основателно. Размерът на възнаграждението за адвокат по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на изготвяне на отговора на „Интер Пауър“ ООД (20.03.2023г.) е ¾ от минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4, или при обжалваем интерес от 30 700 лева – 2 329. 50 лева. Относно иска за сумата от 8 882. 40 лева обаче в Наредбата е предвидено заплащането на сума от поне 1 200 лева при изготвяне на отговор на касационна жалба и оплакването на касатора за неточно определяне на възнаграждението за адвокат в тази част е неоснователно. Поради изложеното разноските на „Интер Пауър“ ООД в касационното производство следва да бъдат намалени на 3 539, 50 лева (1 200 лева плюс 2 329. 50 лева). В останалата част подадената по реда на чл. 248 от ГПК молба е неоснователна. Воден от горното съдът