Определение № 2587 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3338/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от името на малолетния ищец С. С. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. П. С. (упълномощен чрез бащата на малолетния ищец и негов представител по закон до 26.07.2021 г. – С. Т. С.) срещу определение № 240/19.05.2023 г., постановено по частно възз. гр. дело № 169/2023 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба, подадена от името на малолетния ищец чрез адв. П. С. срещу определение № 260011/28.02.2023 г. по гр. дело № 404/2020 г. на Габровския окръжен съд (ГОС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело по отношение на малолетния ищец, на основание чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на иска чрез другия му процесуален пълномощник адв. П. К. (упълномощена чрез осиновителката на малолетния ищец и негов представител по закон след 26.07.2021 г. и понастоящем – Г. И. Р.). При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред ВКС, съдът намира следното: Частната жалба е срещу подлежащо на обжалване определение, преграждащо развитието на частното производство пред ВтАС (чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ГПК); и е подадена от името на процесуално легитимирана за това страна по делото – малолетния жалбоподател-ищец, чрез негов надлежен процесуален пълномощник – адв. С., който е упълномощен с пълномощно от 19.08.2020 г. (лист 51 от гр. дело № 404/2020 г. на ГОС) чрез бащата на малолетния жалбоподател-ищец и негов представител по закон до влизането в сила на 26.07.2021 г. на решението за осиновяването (листове 91-113 от гр. дело № 404/2020 г. на ГОС), като представителната власт на процесуалния пълномощник адв. С. не е отпаднала (прекратена) на никое от основанията, установени в материалния и процесуалния закон – чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1 от ЗАдв, чл. 35 и чл. 36 от ГПК. Частната жалба обаче е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Видно от надлежно оформените съобщение с разписка (лист 21 от частно възз. гр. дело № 169/2023 г. на ВтАС), съобщението с препис от обжалваното определение № 240/19.05.2023 г. са редовно връчени на 06.06.2023 г. на малолетния жалбоподател-ищец – по реда на чл. 39, ал. 1, предл. 2 и чл. 51, ал. 1 от ГПК – чрез другия негов надлежен процесуален пълномощник – адв. К., която е упълномощена с пълномощно от 17.08.2021 г. (лист 202 от гр. дело № 404/2020 г. на ГОС) чрез осиновителката на малолетния жалбоподател-ищец и негов представител по закон след 26.07.2021 г. и понастоящем, като връчването е извършено в кантората на адв. К. и на неин сътрудник – Е. Б. – отговорник „спомагателни работи“. Следователно, преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК е изтекъл на 13.06.2023 г. (вторник), а частната жалба е подадена по електронна поща на 21.06.2023 г. – след изтичането на срока. По така изложените съображения, подадената частна жалба, като просрочена и процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение