Определение № 9983 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от ZOLLMAX TRANSIT LOGISTIK GMBH, чрез процесуалния си представител адв. Айдарова, против Определение № 19053 / 2025 по дело № 3480/2025 на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалба на "ZOLLMAX TRANZIT LOGISTIK" GMBH, срещу Решение № Р-178132-89756/21.03.2025 г., издадено от Г. Д.-Директор на Агенция „Митници“, с което е оставено без разглеждане искане на дружеството за възобновяване на административно производство по издадено решение с рег. № 32-897804/18.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна, а производството е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи, че така издаденото определение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съдът да отмени обжалваното Определение № 19053/04.06.2025г на АССГ по АХД 3480/2025г. и решение с per. № Р-178132-89756/ 21.03.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, като се укаже да разгледа искането по същество и възобнови производството по издадено Решение с per. № 32-897804/18.06.2024г., на Директора на ТД Митница Варна. Ответникът – директора на Агенция „Митници“ представя становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била законосъобразността на Решение № Р-178132-89756/21.03.2025 г., издадено от Г. Д.-Директор на Агенция „Митници“, с което е оставено без разглеждане искане на дружеството за възобновяване на административно производство по издадено решение с рег. № 32-897804/18.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна, а производството е прекратено. Така постановеното определение е допустимо и валидно, но неправилно. Неправилно в определението си АССГ приема, че не е доказано спазването на преклузивния тримесечен срок по чл. 102, ал. 2 АПК във връзка с подаденото искане за възстановяване. От доказателствата по делото се уставновява, че за решение на PC Генерал Тошево по НАХД 97/2024 г. жалбоподателят е уведомен на 03.01.2025 г. след устна справка в делово деловодството на съда. Същият не е конституиран като страна по това производство и не е уведомяван за него. Независимо от това, видно от разпечатка на сайта на PC Генерал Тошево, приложена с частната жалба, решението по НАХД 97/2024 г. е влязло в сила на 05.11.2024 г. Следователно, искането е подадено на 07.01.2025г. - в законоустановения тримесечен срок. С Решение на PC Генерал Тошево по НАХД 97/2024 г. е потвърдено и НП № ВО 2024/2000-51, влязло в сила на 21.10.2024г. Именно тези писмени доказателства дават възможност за преценка откога започва да тече преклузивният тримесечен срок по чл.102, ал. 2 АПК и съответно спазен ли е той. В този смисъл определението на АССГ е неправилно. Като е игнорирал приложената справка, първоинстанционният съд е постановил един неправилен акт. Новото обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК е това, че митницата е задържала същите стоки, предмет на двете декларации, както и, че задържането, е станало 7( седем дни ) преди изтичане на крайния срок за представянето й във Варна. Всичко това е обективирано както в от мотивите на решението на PC Ген. Тошево, така и в наказателното постановление, издадено срещу превозвача BAKMAR LOJISTIK S.R.I. Пак от тези две писмени доказателства се установява, че именно стоките по двете митнически декларации, по които титуляра на режим транзит е заплатил вносните задължения, са задържани и оставени на съхранение в митницата и същите не са отнети в полза на държавата. Въпросът за идентичността на задържаната стока и тази по двете декларации не е бил изяснен, а това е довело до неправомерно издаване и на решение срещу титуляра на режим транзит срещу “ZOLLMAX TRANSIT LOGISTIK” GMBH. Така, последното дружеството е било принудено да заплати вносни задължения, които очевидно не са възникнали защото стоките са задържани преди изтичане срока за тяхното представяне и понастоящем се намират в държане на митническите органи и няма данни да са освободени от митнически контрол. Производството по възобновяване е процесуален способ за преглеждане на влязъл в сила административен акт. С оглед сочените от органа правни основания, възобновяването може да се извърши, когато при издаването на акта е било нарушено някое от изискванията за законосъобразност- чл.99,т. 1 АПК или когато по причини, независещи от административния орган и страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е съставен актът са били неправилно установени - чл.99, т.2 АПК. Съгласно чл.233, пар.2 от МКС отпада задължението на титуляра на режима, когато стоката е представена в митницата, а тя доказано и признато от митницата е задържана там. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,