Определение № 2335 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1367/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 37980,26 лв. Подадена е молба с вх. № 12875/17.06.2026 г. от адв. К. И., пълномощник на ищците в настоящото исково производство Р. К. К. и В. С. А., с надлежно учредена представителна власт по делото, за освобождаване на сумата от 37980,26 лв., внесена от „Рентали“ ЕООД като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, както и с изрично даденото съгласие на касатора-длъжник – чрез неговия органен представител (управителя на „Рентали“ ЕООД), с нотариална заверка на подписа, за превеждане на сумата, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което основанието за спиране на изпълнението е отпаднало и внесената като обезпечение сума следва да бъде преведена на ищците - поравно. Ответникът по тази молба – касаторът „Рентали“ ЕООД, чрез своя управител, е дал изрично съгласие в молба с нотариална заверка на подписа, с рег. № 1953/12.06.2026 г. на нотариус Ан. Микова с рег. № 127 на НК, сумата, внесена като обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, да бъде преведена поравно на ищците – по посочените в тази молба банкови сметки. Както е изяснено с определение № 1120/15.04.2026 г., постановено по настоящото дело, с което е оставена без уважение предходна молба на кредиторите за освобождаване на внесеното от длъжника „Рентали“ ЕООД обезпечение в размер на сумата от 37980,26 лв., съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в т. 1 и т. 2 от ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, спирането по чл. 282, ал. 2, изр. 1 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно (арг. чл. 403, ал. 2 ГПК ) - и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие (задържане на сумата, връщането ѝ на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането ѝ в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК ), в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава и се връща на вносителя, ако след отмяна на въззивното решение искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случаите на отказ за допускане на касационно обжалване на осъдителния въззивен съдебен акт обезпечението би подлежало на връщане на вносителя, само ако се констатира, че задължението му е погасено, тъй като отпада необходимостта от задържането му. В противен случай, какъвто е и настоящият, внесената като обезпечение сума следва да се използва за изпълнение на решението. В производството по чл. 282 ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение, нито могат да се съобразяват техни твърдения за новонастъпили факти, които водят до промяна на размера или на титуляря на процесното вземане, дори и по тези твърдени факти да няма спор. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират нови доказателства, включително във връзка с постигнати от страните извънсъдебни споразумения. В този смисъл, макар и с представената от кредиторите молба с нотариална заверка на подписите длъжникът („Рентали“ ЕООД, чрез неговия управител) да е изразил съгласие за освобождаване на внесената като обезпечение по сметка на ВКС сума в размер на 37980,26 лв. (с равностойност от 19419 евро) и превеждането ѝ по техни банкови сметки, това обезпечение не може да бъде освободено – изпълняемото право, удостоверено в издадения от въззивния съд на 14.04.2025 г. изпълнителен лист, не включва присъдените за първоинстанционното и въззивното производство съдебни разноски, а с тях то би надвишавало сумата, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Установява се, че на 17.06.2026 г. е издаден и изпълнителен лист за присъдените в исковото производство съдебни разноски (пред първоинстанционния и въззивния съд). Съдът в настоящото производство обаче не може да определя кои задължения (главни, акцесорни и съдебни разноски) ще бъдат погасени с изплащане на сумата по обезпечението, както и дали изцяло или част от тези парични задължения са били предмет на доброволно или принудително удовлетворяване. Тази преценка може да бъде извършена от съдебен изпълнител, но по делото не е постъпвало искане от орган на изпълнението за изплащане на внесената като обезпечение сума в размер на 37980,26 лв. (с равностойност от 19419 евро) по неговата банкова сметка. Длъжникът може да удовлетвори доброволно (извънсъдебно) присъдените в настоящото исково производство вземания, като едва след признаване на този факт от кредиторите внесената като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума подлежи на връщане на длъжника, а не се изплаща на кредиторите. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане, поради което в случай че липсва доброволно плащане, внесената на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума служи за обезпечаване на изпълняемото право в образувано изпълнително производство, в което съдебният изпълнител ще я разпредели измежду всички присъединени, вкл. и по право (не по тяхна молба) взискатели съобразно притежаваните от тях права на предпочтително удовлетворение (чл. 460 ГПК, във вр. с чл. 133 ЗЗД и чл. 136 ЗЗД). Съгласно тълкувателните разяснения по ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК кредиторите, чието вземане е обезпечено по реда на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК, имат качеството на залогополучатели. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи искането за освобождаване на обезпечението и превеждането на сумата по него (в размер на 37980,26 лв., с равностойност от 19419 евро) по сметка на кредиторите се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение