Определение № 1271 от 16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 165/2024 г.

Производството е по чл.247 и чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от 14.02.2024г. на Политическа партия „Нова България“, с която се иска изменение на решение №20 от 12.02.2024г. по т.д. №165/2024г. на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени и разноски за държавна такса в размер на 40 лева. Ответната страна Прокуратура на Република България чрез Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата, като се позовава на разпоредбите на чл.83 ал.1 т.3 и чл.84 ал.1 т.1 от ГПК. Постъпила е и молба от 07.03.2024г. от Прокуратура на Република България чрез Върховна прокуратура за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №20 от 12.02.2024г. по т.д. №165/2024г. на ВКС, ТК, I т.о. В молбата се твърди, че делото е било образувано по иск на прокурор от СГП с оглед правомощията му по чл.40 ал.2, вр. чл.40 ал.1 т.3 от ЗПП, а не по иска на прокурор от Върховна прокуратура, поради което осъждайки държавата чрез ВКП да заплати на Политическа партия „Нова България“ разноски, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка. Ответната страна Политическа партия „Нова България“ счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С решение №20 от 12.02.2024г. по т.д. №165/2024г. на ВКС, ТК, I т.о., след отмяна на решение №1186 от 10.10.2023г. по т.д. №109/2023г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Прокуратура на Република България чрез Софийска градска прокуратура срещу Политическа партия „Нова България“ иск с правно основание чл.40 ал.1 т.3 от ЗПП за разпускане на политическата партия. Със същото решение на основание чл.78 ал.11 от ГПК Държавата чрез Върховна касационна прокуратура е осъдена да заплати на Политическа партия „Нова България“ сумата от 1000 лева, съставляваща платено адвокатско възнаграждение. По молбата по чл.247 от ГПК: Исковото производство е образувано по иск с правно основание чл.40 ал.1 т.3 от ЗПП, предявен от СГП против Политическа партия „Нова България“. В така образуваното исково производство прокурорът участва като страна на основание чл.26, ал.3 от ГПК. Поради това при произнасяне по отговорността за разноски съобразно изхода на спора следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.78, ал.11 от ГПК, предвиждаща, че когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. Същевременно съгласно чл.31 от ГПК държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато със закон изрично е предвидено друго. Предвид изложеното, посочвайки в диспозитива, че държавата чрез Върховна касационна прокуратура, се осъжда да заплати на жалбоподателя разноски, съставът на ВКС е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена. По молбата по чл.248 от ГПК: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С подаването на жалбата на Политическа партия „Нова България“ срещу решение №1186 от 10.10.2023г. по т.д. №109/2023г. на Софийски градски съд са представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лева, като в жалбата е направено искане за присъждане на разноските за производството пред ВКС. На 09.02.2024г. от пълномощника на Политическа партия „Нова България“ е подадена молба, озаглавена и инкорпорираща „Становище по същество, списък на разноските“, в която е направено изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на 1000 лева. Последователно в практиката си ВКС приема, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен или определяем. В постоянната практика на ВКС, обективирана в определение №167/02.03.2012г. по ч.т.д. №119/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №546/16.10.2015г. по ч.т.д. №2014/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №732 от 19.11.2014г. по ч. т. д. №3233/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 21 от 20.01.2016г. по т. д. №1011/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, се приема, че списъкът по чл.80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/. В този смисъл е и определение №47/11.03.2021г. по гр.д. №2827/2019г. на ВКС, ГК, IІ г.о., съгласно което дори и страната да е представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че не претендира присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред съответната инстанция. Настоящият състав напълно възприема даденото разрешение в цитираната практика на ВКС. В случая с решение №20 от 12.02.2024г. по т.д. №165/2024г. на ВКС, ТК, I т.о., са присъдени в пълен размер разноските, поискани с представения от жалбоподателя списък по чл.80 от ГПК. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК на Политическа партия „Нова България“ следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,