Решение № 1511 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от А. Бозуков, в качеството му на представляващ „Индивидуална практика за специализирана дентална помощ д-р Бозуков“ ЕООД, ЕИК201842067, против решение № 1696/25.04.2025г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 67/2025г. С него се отхвърля оспорването по жалба от дружеството против Заповед за налагане на санкции № РД-19-767 от 30.12.2024г. на директора на РЗОК – Стара Загора по т. 1 и т. 2 в размери по 60 лева всяка, на основание чл. 154, ал. 1 от НРД за 2023-2025г. за ДД, за нарушения на чл. 129, ал. 2, т. 1, б. „А“, ал. 10 и ал. 11 от НРД за ДД за 2023-2025г. Поддържат се доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК – Стара Загора взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са допуснати нарушения при издаване на заповедта, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което се иска отмяната й. С молба от 13.02.2025г. е уточнено, че обжалва заповедта в частта й по т. 1 и по т.2. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е по безспорен начин че при извършена проверка на дружеството е установено, че са издадени амбулаторни листове с различно съдържание на хартиен носител и отчетените в електронен вид. Това е прието от съда за съставомерно нарушение на документооборота, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Констатираните нарушения при съставянето на документите са установени по безспорен начин. Представляващия дружеството при подаване на възражението си против констатациите на проверяващите е представил нови амбулаторни листове с вярното съдържание, което действие е без правни последици към установяване на фактическия състав на нарушението. Поддържаните доводи за наличие на нарушения при постановяване на съдебния акт, съставляващи касационни отменителни основания са неоснователни. Изискването в НРД за ДД за документо-оборота има своите функции и цели, част от които е установяване, на отчетения обем здравни дейности, заплащането им, уведомяване на пациентите за извършените дейности и запазване на информацията при необходимост от нея при бъдещи дейности. Наред с това дава възможност за проверка от контролните органи и от съда за спазване на правилата при извършване на здравните дейности и нейното заплащане. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Пред изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и второ АПК, Върховен административен съд, шесто отделение