Определение № 5218 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4271/2024 г.

ВКСIII гражданско отделение14.11.2024 г.докладчик Дора Михайлова

Диспозитив

ДОПУСКА до разглеждане молбата на Г. И. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № 3213/08.10.2023 г., постановено по гр. д. № 5761/2022 г. по описа на РС - Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Делото да се докладва на Председателя на Трето отделение на ГК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на молителя Г. И. Х. и на ответника по молбата „Електроразпределение Север“ АД. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Г. И. Х., за отмяна на влязлото в сила Решение № 3213/08. 10.2023 г. по гр. д. № 5761/2022 г. по описа на РС - Варна, с което е признато за установено на основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че Г. И. Х. дължи на „Електроразпределение Север” АД сумата от 498, 20 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за което е издадена фактура № ФМ••••••••••/10.03.2020 г., за обект на потребление в [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 1, с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед № 908/14.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1361/2022 г. по описа на РС - Варна, XX състав; отхвърлен е предявеният с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск за установяване дъжимостта на сумата от 90,37 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.03.2020 г. - 21.01.2022 г., като неоснователен, и в тежест на ответника са възложени разноските по делото според уважената част от исковете. Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на чл. 47, ал. 3 ГПК е била лишена от възможност да участва в делото, за което разбрала на 12.07.2024 година. Твърди, че от 1985 г. живее постоянно в Германия, но постоянният й адрес в България в [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., който впоследствие променила - [населено място], к. к. „Св. К. и Е.“, [улица], ет. ., ап. .. - бил известен на държавните органи. Независимо от това, на тези адреси книжа не й били изпращани за връчване. В постъпилия отговор на молбата насрещната страна „Електроразпределение Север” АД изразява становище, че молбата е недопустима като подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. ГПК. При условията на евентуалност счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното. Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила Решение № 3213/08.10.2023 г. по гр. д. № 5761/2022 г. по описа на РС - Варна, с което е признато за установено на основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че Г. И. Х. дължи на „Електроразпределение Север” АД сумата от 498, 20 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за което е издадена фактура № ФМ••••••••••/10.03.2020 г., за обект на потребление в [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед № 908/14.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1361/2022 г. по описа на РС - Варна, XX състав; отхвърлен е предявеният с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск за установяване дъжимостта на сумата от 90,37 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.03.2020 г. - 21.01.2022 г., като неоснователен, и в тежест на ответника са възложени разноските по делото според уважената част от исковете. Липсват данни по делото за по-ранна дата на узнаване на решението, чиято отмяна се иска, от тази, която молителят сочи – 12.07.2024 год., с оглед на което следва да се приеме, че е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата съдържа изложение във връзка с въведените основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

Цитирани разпоредби

12