Определение № 1917 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 239/2026 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В съдебно заседание на 21.05.2026 г. по делото е отложено произнасянето на съда по молбата на „Прима СД“ЕООД за откриване на производство по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на документ- пълномощно от 08.10.2015 г., с което Д. Д. упълномощава адв.Л. /приложено заверено копие от документа на л.53 по настоящето дело/. В депозираните молби след съдебно заседание страните заемат противоположни становища: Молителят поддържа молбата си за проверка на документа по реда на чл.193 ГПК, а ответникът по молбата за отмяна – оспорва основателността на искането предвид характера на производството по чл.303 ГПК и факта, че оспореният документ не е част от доказателствения материал по т.д. № 467/2023г. на СГС, влязлото в сила решение по което се атакува с молбата за отмяна. Настоящият състав на ВКС съобрази следното: Подадена е молба от „Прима СД“ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 85/15.01.2024 г. по т.д. № 467/2023г. на СГС и решение № 740/19.12.2024 г. по в.т.д. № 410/2024 г. на САС за прекратяване на осн. чл.517, ал.4 ГПК на „Прима СД“ЕООД. Твърденията по молбата за отмяна са за наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, предвид издаването на Постановление от 01.12.2025 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 и район на действие СГС за прекратяване на изпълнително производство по изп.д. № 20218630402018, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което обстоятелство според молителя има отношение към предпоставките за уважаване на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Също така твърди нищожност на изпълнителното производство, поради липса на представителна власт на адвоката на взискателя по него съобразно възраженията си срещу представеното пред ЧСИ пълномощно от 08.10.2025г.: оспорена е автентичността на подписа на упълномощителя; липсва овластяване на упълномощения адвокат за представителство по изпълнителни дела; документът е представен по изпълнителното дело в заверен за вярност с оригинала препис от адв.Л., без представяне в оригинал. Според чл. 303, ал.1, т.1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В производството за отмяна на соченото основание ВКС не проверява осъществяването или не на обстоятелството, респ. не проверява истинността на документа като доказателство. Както е разяснено в т.13, б.“а“ ТР № 7/2014 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС с отмяна на въззивното решение ще се възстанови висящността на производството пред този съд по жалба срещу първоинстанционното решение. Порокът е на въззивното решение и чрез неговата отмяна ще се осигури попълването на делото с доказателства, неизвестни на съда при първоначалното разглеждане на делото. Като инстанция по съществото на спора тя /въззивната инстанция/ ще съобрази новите доказателства /новооткрити и новосъздадени/, за да постанови решение по иска, с който е сезирана. Задължението на ВКС в производството по чл.303 ГПК при твърдение за наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е да провери дали се касае до новооткрити писмени доказателства, подкрепящи твърдения на страната относно обстоятелства, останали недоказани поради липса на доказателства. В този случай се преценява дали писмените доказателства са съществували преди постановяване на решението, но страната да не е могла да ги представи / тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях / въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Така също се проверява дали тези документи да разкриват обстоятелства от значение за спора. Ето защо в настоящия случай ВКС няма правомощие да проверява автентичността на документ, на който молителят се позовава и на който основава обстоятелства, които според него имат значение за спора по влязлото в сила решение. Молбата му по чл.193 ГПК е неоснователна. Водим от горното, съдът