Определение № 1266 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по три частни жалби, подадени от П. Л. П., чрез адв. Иванова като процесуален представител, срещу три определения, постановени по адм. дело № 12409/2024 г. по описа на Административен съд София - град.

Първата частна жалба е срещу определение № 22134 от 26.06.2025 г., с което оспорването на жалбоподателя срещу заповед № РВТ24-РА50-56/11.06.2024 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените разноски в първа инстанция и в настоящото производство.

Втората частна жалба е срещу определение № 26655 от 06.08.2025 г., постановено в производство по чл. 248 във вр. с чл. 144 АПК, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 22134 от 26.06.2025 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател иска отмяна на определение № 26655 от 06.08.2025 г. и допълване на прекратителното определение в частта му за разноските. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Третата частна жалба е срещу определение № 26649 от 06.08.2025 г., постановено в производство по чл. 248 във вр. с чл. 144 АПК, с което е допълнено определение № 22134 от 26.06.2025 г. в частта му за разноските и на „МДТ-03“ ООД като заинтересована страна са присъдени направените по делото разноски. Частният жалбоподател иска отмяна на определение № 26649 от 06.08.2025 г. като неправилно, в случай че бъде отменено обжалваното с първата частна жалба прекратително определение. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – главният архитект на район „Витоша“, Столична община, чрез пълномощника си юрк. Бояджиев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба срещу прекратителното определение № 22134 от 26.06.2025 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По другите две жалби не изразява становище.

Ответникът - „МДТ-03“ ООД, чрез адв. Калчева като процесуален представител, в писмени възражения срещу всяка от трите частни жалби, излага аргументи за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

Върховният административен съд, второ отделение, приема частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебни актове от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

1. Разгледана по същество, частната жалба срещу определение № 22134 от 26.06.2025 г. е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на П. Л. П. срещу заповед № РВТ24-РА50-56/11.06.2024 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) на [заличен текст], гр. София.

С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят като собственик на съседен имот няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ с право на жалба срещу оспорената заповед, тъй като не е изпълнена нито една от хипотезите, предвидени в тази норма. Във връзка с предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ обосновава извод, че с оспорената заповед не се предвижда промяна на предназначението на имота - предмет на плана, тъй като с изменението на ПУП-ПЗ същият е предвиден за жилищно строителство, което отреждане отговаря на действащия общ устройствен план (ОУП) на Столична община, според който имотът попада в устройствена зона за ниско жилищно застояване. Въз основа на данните по делото, включително приетите заключения по назначените съдебно-технически експертизи (СТЕ), съдът като кредитира техническите установявания на вещите лица, приема, че по отношение на предназначението на имота е налице несъответствие между действащия ПУП от 1989 г., предвиждащ отреждане на имота за вилно строителство и ОУП на Столична община, според който имотът попада в устройствена зона Жм2 (жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни специфични изисквания). Достига до заключение, че при противоречие на предвижданията на ПУП с ОУП се прилага последният като план от по-висока степен. Обосновава извод, че в случая не е налице промяна на предназначението на имота, предмет на заповедта, поради което за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването й. Излага съображения, че дори да се приеме, че процесният имот попада в устройствена зона 17 с индекс Жм3 съгласно приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, то предлиждането отново е в съответствие с ОУП и неговото предназначение за ниско жилищно застрояване не се променя.

Определението е неправилно.

Кръгът на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП и техните изменения, е изчерпателно определен в чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2, изм., ДВ, бр. 16/2021 г.), съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т. 3), съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5).

Жалбоподателят П. Л. П. се легитимира като собственик на [заличен текст], по плана на гр. София, [заличен текст], който е съседен при обща граница с УПИ III-138, предмет на разработката. Това обстоятелство изключва възможността за определянето му като лице с правен интерес от оспорване на акта в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като неговият имот е извън предмета на плана. В случая не се установява с одобреното изменение на ПУП - ПЗ да се създава свързано застрояване между собствения му имот с този, предмет на одобрения застроителен план, поради което не намира приложение и нормата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приетите по делото заключения на СТЕ установяват, че с оспорената заповед не са допуснати намалени отстояния, което изключва приложението на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Не се установяват и въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателя съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.

По отношение преценката за наличие на правен интерес на изследване подлежи единствено въпросът за приложението на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че с одобреното изменение на ПУП - ПЗ не се предвижда промяна в предназначението на [заличен текст], тъй като съгласно ОУП същият попада в устройствена зона за ниско жилищно застрояване, от където следва, че и самият той е за жилищно застрояване.

За прилагането на хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ от значение е промяната на конкретното предназначение на имота, определено с действащия за него план. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробен устройствен план съгласно чл. 8 ЗУТ, който по аргумент от чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ следва да включва регулационна и застроителна част (ПРЗ). Според чл. 8, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти може да бъде в урбанизирани територии - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Тоест законът разграничава предназначението за "жилищни" функции от предназначението за "вилни" функции, с каквото имотът - предмет на разработката е по действащия план.

От данните по делото се установява, че до издаване на оспорената заповед за УПИ III-138, кв. 55 действа застроителен, регулационен и кадастрален план на в.з. „Симеоново – север“, одобрен със заповед № РД-50-09-202 от 03.07.1989 г. на председателя на СНС, съгласно който имотът е с предназначение „за вилно строителство“. С ОУП на Столична община от 2009 г. имотът е включен в устройствена зона Жм2 – жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни специфични изисквания. ОУП няма директно приложение за определяне на конкретното предназначение на имотите. Такова директно приложение на ОУП е предвидено в § 2, ал. 5 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) само по отношение на показателите на застрояване. В останалите случаи при противоречие на предвижданията на заварените подробни устройствени плановете с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане е необходимо изменението или одобряването на нов ПУП (§ 2, ал. 3 ЗУЗСО). От тук следва, че дори и разположен в устройствена зона за жилищно строителство по ОУП, към датата на издаване на оспорената заповед УПИ III-138 е с конкретно предназначение „за вилно строителство“. Този извод се потвърждава и от вещото лице Пенева в становището й по приетото по делото заключение на СТЕ.

В текстовата част на процесната заповед е посочено, че тя се отнася само до изменение на ПУП-ПЗ съгласно приложения към нея проект. В графичната част към нея обаче в таблицата с устройствени показатели като предназначение на УПИ е отбелязано ЖС (жилищно строителство). Разгледани заедно двете части на заповедта обосновават извод, че дори в текстовата част да не е посочено изрично, оспореният административен акт има като резултат изменение и на плана за регулация, тъй като включва промяна в предназначението на имота от вилно в такова за жилищно строителство. С оглед изложеното за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ

В този смисъл са и мотивите на Върховния административен съд, изложени в решение № 3674/26.03.2024 г. по адм. дело № 7573/2023 г., с което е оставено в сила решение № 2983/03.05.2023 г. по адм. дело 5896/2022 г. на Административен съд София - град, образувано между същите страни по повод оспорването на виза от 18.04.2022 г., с която на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ за УПИ III-138 е разрешено проучването и проектирането на „двуфамилна жилищна сграда и допълващо застрояване – две изгребни ями“. Прието е, че П. Л. П. е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като с визата фактически (без изрично да се посочи) се променя предназначението на УПИ III-138 (от вилно по действащ ПРЗ от 1989 г. на жилищно съгласно устройствена зона Жм2 по ОУП от 2009 г.).

Предвид изложеното определение № 22134 от 26.06.2025 г. е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

2. Обжалваните с другите две частни жалби определения са постановени в производство по чл. 248 във вр. с чл. 144 АПК.

С определение № 26655 от 06.08.2025 г. е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 22134 от 26.06.2025 г. с отделен диспозитив по направеното в основната жалба искане за присъждане на разноски в негова полза. За да постанови този резултат, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 143, ал. 1 и ал. 2 АПК за присъждане на разноски на подателя на жалбата и същите следва да останат за негова сметка.

С определение 26649 от 06.08.2025 г. по молба на „МДТ-03“ ООД като заинтересована страна в производството е постановено допълване на определение № 22134 от 26.06.2025 г. в частта му за разноските, като на дружеството е присъдено претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че в случая прекратителното определение е благоприятен за тази страна съдебен акт, поради което са налице предпоставките по чл. 143, ал. 4 АПК.

С оглед основателността на първата частна жалба, определение № 26655 от 06.08.2025 г. и определение № 26649 от 06.08.2025 г. също следва да бъдат отменени като неправилни. По исканията за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и направените такива пред настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд в зависимост от крайния резултат по делото.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,