Определение № 2925 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3928/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. Н. и от М. Н. Б. срещу разпореждане от 25.07.2023г., постановено по ч.гр.д. № 2953/2023 г. на Върховния касационен съд, с което е върната частната жалба, с която се иска отмяна на определение № 2254 от 20.07.2023 г., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат съображения, че Конституцията на Република България осигурява на всички граждани право на защита във всички стадии на процеса, какъвто е и настоящият случай. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. Жалбоподателите са страна по ч.гр.д. № 2953/2023 г. на Върховния касационен съд, по което е постановено определение № 2254 от 20.07.2023 г., потвърждаващо разпореждане № 75 от 25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1740/2023 г. на Върховния касационен съд. С разпореждането е върната частна жалба вх. № 5565 от 18.05.2023 г. срещу определение № 1132 от 16.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1740/2023 г. на ВКС. С последното е потвърдено определение на Апелативен съд - Пловдив за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу протоколно определение, с което е оставено без уважение искане за отлагане на делото поради невъзможност на адвоката да се яви в съдебно заседание. Определение № 2254 от 20.07.2023 г. е постановено по частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на ВКС, който подлежи на обжалване еднократно пред друг състав на касационния съд, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. За това определение в закона не е предвиден последващ съдебен контрол, затова правилно частната жалба срещу него е върната като недопустима. Следва да се отбележи, че процесуалният закон съдържа императивни разпоредби за реда на обжалване на съдебните актове, а достъпът до правосъдие не е равнозначен на неограничена възможност за обжалването им. В тази връзка подаването на еднотипни жалби срещу съдебни актове, в които е посочено, че са окончателни, поставя под съмнение добросъвестното упражняване на процесуалните права на страната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение