Определение № 50133 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3374/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. А. против решение № 603 от 26.04.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №1158 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 261185 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 16294 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, I-6 с-в. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. С. А. против частния съдебен изпълнител Р. М. В. искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на 200 000 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 4.12.2018 г. до окончателното и изплащане. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Противоправно ли е поведението на частния съдебен изпълнител, ако след преустройството на имота, водещо до увеличаване на неговата площ, същата не е включена в описа и оценката, изготвена от назначения от частния съдебен изпълнител оценител и имотът е оценен и продаден с квадратура по документ за собственост, която не отговаря на действителната квадратура?

2. Противоправно ли е поведението на частния изпълнител, ако в описа имотът не е индивидуализиран с действителните му характеристики, което е довело до продажбата му на по-ниска цена?

3. Допустимо ли е съдът да приеме липсата на противоправно поведение от частния изпълнител, след като е приел за доказано по делото увеличение на квадратурата на имота, което не е включено в описа и оценката от оценителя на частния съдебен изпълнител?

4. Реална ли е пазарната цена на един имот, когато е оценен с квадратура по-малка от действителната?

5. Цената на имота зависи ли от неговата квадратура?

6. Добавянето на пристроените площи към квадратурата на имота води ли до увеличение на цената му?

Според касатора очевидната неправилност на обжалваното решение се състои в неправилно приложение на императивна разпоредба, в приложение на закона в обратен смисъл и в неговата явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Частният съдебен изпълнител Р. М. В. и третото лице-помагач ЗАД „Армеец“ АД застъпват становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Частният съдебен изпълнител претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. С. А. е изложил в исковата си молба, че е бил собственик на вилна сграда, находяща се в [населено място], кв. Д., [улица], върху която на 31.03.2010 г. учредил договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. След като банката насочила принудителното изпълнение върху недвижимия имот, през 2013 г. било образувано изпълнително дело от частния съдебен изпълнител Р. М. В.. По това дело въз основа на заключението на вещото лице имотът бил оценен на 160 500 лв., бил изнесен на публична продан и е бил възложен на цена от 208 200 лв. Въпреки възраженията му имотът бил описан и изнесен на публична продан без пристроената от него част от около 110 кв.м. За това преустройство той притежавал позволителен билет и е била започната процедура в общината за възстановяване на загубени строителни книжа. По този начин частният съдебен изпълнител причинил вреда в размер на пазарната стойност на пристроената част на стойност 200 000 лв. Ето защо ищецът е поискал от съда частният съдебен изпълнител да бъде осъден да му заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от 4.12.2018 г. до окончателното и изплащане.

Частният съдебен изпълнител Р. М. В. и третото лице-помагач на нейна страна ЗАД „Армеец“ АД са оспорили предявения иск, посочвайки, че не са допуснати нарушения в хода на изпълнителното производство и имотът е продаден на пазарната му цена, постигната на публична продан, на която се е явил само един кандидат.

Софийският градски съд е приел за установено по делото, че се касае за извършено приобщаване на съществуващи площи от двете тераси и превръщането им в затворени помещения, с което обаче обемът на построеното не е увеличен. Освен това тази площ е включена в оценката на имота по изпълнителното дело, поради което на ищеца не е причинена твърдяната имуществена вреда. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.

Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, тъй като е достигнал до извода, че не се установява фактическият състав на чл.74 от ЗЧСИ. В изпълнителното производство сградата е описана точно в състоянието, в което е намерена и това описание съответства на промените в обекта, настъпили след неговото закупуване през 1975 г. Сумарната площ на етажите след преустройството им надхвърля тази, която вписана в описа, като разликата съставлява 50 кв.м. Съществено обаче в случая е обстоятелството, че в книжата на частния съдебен изпълнител вписаната по-малка квадратура е навсякъде посочена като квадратура по документи за собственост. Тоест, посочването на площта е било съобразено с наличните документи. За промените в обекта длъжникът не е могъл да представи надлежни строителни книжа, но вещото лице ги е съобразило при изготвяне на оценката. Затова въззивният съд е приел за недоказано твърдяното неправомерно действие-неправилно извършен опис на сградата поради неотчитане на наличните пристроявания. Освен това въззивният съд подробно е обяснил, че дори пропускът да се оценят 50 кв.м. не води неминуемо до увеличаване на цената, която може да бъде получена за обекта, тъй като тази цена се определя от реалната пазарна стойност, достигната на публичната продан. Следователно не се установява и причинената на ищеца имуществена вреда.

От съдържанието на обжалваното решение не може да се заключи, че съдът неправилно е приложил правните норми в техния противоположен смисъл и е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението.

От мотивите е видно, че разрешението на въззивния съд по първите три въпроса на касатора относно противоправността на действията на съдебния изпълнител съответства на приложимата практика на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и цитираните от касатора решения № 43 от 28.05.2019 г. по гр. д. № 2474 по описа за 2018 г. на IV ГО и № 340/12 от 8.01.2013 г. по гр.д. № 1295 по описа за 2011 г. на IV ГО на ВКС частният съдебен изпълнител носи отговорност за вреди, когато е извършил неправомерни действия. В случая частният съдебен изпълнител е спазил процедурата, уреждаща принудителното изпълнение върху недвижим имот. Имотът е бил описан в съответствие с чл.483 и чл.484 от ГПК, като допълнителната площ в резултат от извършеното преустройство е включена в описа според признанието на касатора, съдържащо се в жалбата му до СГС от 21.05.2013 г. Началната цена на публичната продан е определена с помощта на вещо лице според действащата към този момент разпоредба на чл.485 от ГПК/редакция от 14.12.2012 г./. Разликата в застроената площ по документи и действителната площ на сградата се дължи на извършени от касатора преустройства, за които не е имало необходимите строителни книжа към момента на принудителното изпълнение. Частният съдебен изпълнител не е имал правомощието да спира или отлага изпълнението, за да може касаторът да възстанови загубените според неговото твърдение строителни книжа. Следователно изводът на въззивния съд, че не са установени неправомерни действия на съдебния изпълнител е в съзвучие с приложимата практика на ВКС, поради което по първите три въпроса касационно обжалване на решението не следва да се допуска.

Останалите въпроси на касатора съдържат неговата теза, че включването на площта на преустройството в оценката би увеличило реалната цена на имота, на която той би бил продаден. Тази теза би могла да се възприеме, ако цената при публичната продан се определя въз основа на застроената площ по административно посочена задължителна стойност на квадратен метър. Процесуалната уредба на публичната продан обаче почива на пазарен принцип-целта е посредством разгласяване на проданта да бъде постигната максимално високата цена на пазара. Когато разгласяването на публичната продан е извършено процесуално законосъобразно, реалната пазарна цена е тази, която е получена на публичната продан. Извършена ли е такава продан, съдебният изпълнител не причинява и съответно не отговаря за вреди. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в цитираното от въззивния съд определение № 1269 от 13.11.2013 г. по гр. д. № 4487/2013 г. на IV ГО. Ето защо и по тази група въпроси касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не може да се допусне.

При този изход на спора касаторът дължи на частния съдебен изпълнител 500 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение