Определение № 3620 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от Д. Василева и Л. Димитров, чрез адв. Игнатов като процесуален представител, против определение № 530 от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 153/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата им с рег. № РД-02- 5151/12.07.2023 г., допълнена с жалба с рег. № РД-02-5602/01.08.2023 г., подадена чрез техния пълномощник и майка Р. Енчева срещу заповед № РД-3-721/28.06.2023г. на кмета на община Търговище и производството по делото е прекратено. В частните жалби се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че са изпълнени дадените от съда указания, като е представено пълномощно и са потвърдени извършените от пълномощника действия. Иска се отмяна на определението. Ответната страна не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира частните жалби за допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество са основателни. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че в дадения срок не са отстранени нередовностите на жалбата, тъй като с представеното пълномощно от двамата жалбоподатели (л. 69 и л. 78) на Р. Енчева се предоставят права за процесуално представителство само пред Районен и Окръжен съд - Търговище, както и липсва волеизявление за потвърждаване на извършените от нейна страна като майка правни действия по подаване на жалбата срещу заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. По тези съображения приема, че жалбата е подадена от ненадлежно упълномощено лице, поради което е нередовна, а с нередовното сезиране на съда са обвързани последиците по чл. 158, ал. 3 АПК. Обосновава извод и за нейната недопустимост поради придобиването на имота от трето лице на 21.09.2023 г., като се позовава на приложената по делото справка от Агенцията по вписванията. Според съда, след като заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ създава задължения само за собствениците на имота, то жалбоподателите не се явяват заинтересовани лица и нямат правен интерес от обжалването й. Определението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения. Жалбата, въз основа на която е образувано производството, е нередовна и правилно е оставена без движение, а на жалбоподателите е указано в 7-дневен срок да представят доказателства за роднинската връзка между тях и подписалото оспорването лице, за представителната му власт, както и за потвърждаване на извършените от него до момента действия. Съобщението за разпореждането с дадените указания е надлежно съобщено. Неправилно първоинстанционният съд приема, че нередовностите на жалбата не са отстранени в определения за това срок. С молбите от 04.10.2023 г. и 26.10.2023 г. са приложени две пълномощни и доказателства, че подалата жалбата Р. Енчева е майка на оспорващите. Противно на приетото от съда, в пълномощното на л. 78 от делото се съдържа изрично упълномощаване за представителство пред всички съдебни органи, сред които са и административните съдилища, както и за преупълномощаване на правоспособни лица по чл. 20 ГПК за водене на граждански, наказателни и административни дела, вкл. с изброени права. Това упълномощаване е достатъчно да се приеме, че подписалото жалбата лице като майка на жалбоподателите е сред кръга на лицата съгласно чл. 32, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което може да осъществява представителство пред всеки съд, вкл. и пред Административен съд - Търговище. Представеното пълномощно е с дата, предхождаща подаването на жалбата и в този смисъл не е необходимо да се потвърждават извършените действия от надлежно упълномощеното и притежаващо представителна власт лице. В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателката Д. Василева депозира на 26.10.2023 г. нарочна молба по делото, с вписване на неговия номер, съдържаща изрично потвърждаване на всички действия, извършени от нейната майка и пълномощник, което безспорно обхваща и на подаването на жалбата срещу заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Изводът на съда за недопустимост на оспорването също е незаконосъобразен. Придобиването от друго лице на имота, предмет на административния акт, след неговото издаване не изключва правния интерес на жалбоподателите от оспорването му. Те са адресати на заповедта и задължението за предприемане на разпоредените с нея възстановителни дейности се възлага в тяхна тежест, поради което разполагат с процесуалното право да обжалват същата като засягаща негативно правната им сфера. Въпросът относно правилното определяне на адресатите на акта е по съществото на спора, а не касае допустимостта на жалбата. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,