Решение № 332 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. И. А., подадена чрез адв. Мадамджиев, срещу решение № 17911 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 7221/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-05-229/ 24.06.2024 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, че не е доказано по безспорен начин дисциплинарното нарушение. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът министър на правосъдието, чрез процесуалният си представител юрк. Даганова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на касаторката на заповед № ЧР-05-229/24.06.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, вр. чл.203, ал.1, т.8 и т.13, вр. чл.204, т.1 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „инспектор IV-та степен в затвора в гр. София. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, в изискуемата по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и по чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР, и в срока по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР. Прието е също, че в процесната заповед достатъчно пълно и ясно от фактическа страна са описани деянията, вменени на жалбоподателката като нарушения на чл. 7, т. 1, т. 3 и т. 9, чл. 9, т. 5, т. 6 и т. 8.2, чл. 10, т. 4, т. 7 и т. 11, чл. 11, т. 1 и чл. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН. След подробно обсъждане на събраните по административната преписка и в съдебното производство доказателства, административният съд е установил съвпадение на установените факти в двете производства, а именно, че инспектор Е. А. в периода от 20.03.2024 г. до 09.04.2024 г. е поддържала неформални, извънслужебни и интимни взаимоотношения с лице лишено от свобода Е. Й. Й. чрез профил в социалните мрежи, като е споделяла с него информация за служители в затвора, търсела е начин да му помогне да излезе предсрочно от затвора, коментирала е с него информация не в качеството й на негов инспектор социална дейности и възпитателна работа, обсъждала е с него времето, през което е бил и ще бъде на свобода, осъзнавайки сериозността на постъпката си и последиците, които ще настъпят. Прието е за установено, че тези контакти са били инициирани именно от инспектор А., която е поддържала и интимни отношения с Е. Й. Й. извън затвора. Съдът е приел, че подробно описаното поведение на инспектор А. определено сочи на неспазване на цитираните етични правила, което в случая е довело и до уронване престижа на службата, което се изразява в това, че поведението на жалбоподателката е станало непосредствено достояние на лица извън структурата на МВР, което безспорно се е отразило негативно върху авторитета на службата. В аспекта на горното и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства, съдът е приел, че дисциплинарните нарушения са доказани и съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Така постановеното решение е неправилно и необосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Неправилен обаче е решаващият извод на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед и липсата при издаването й на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Процесната заповед е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР " неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН, което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". В случая, обратно на възприетото от административния съд, настоящата инстанция намира, че предпоставките на цитираните норми не са изпълнени, тъй като не са установени по безспорен начин действия на служителя А., които уронват престижа на службата. Както правилно е възприел от фактическа страна първоинстанционният съд, дисциплинарното производство срещу инспектор А. е образувано след подаване на докладна записка peг. № 4425 от 09.04.2024 г. по описа на затвора в гр. София от инспектор Д. Г., инспектор IV-та степен „Вътрешна сигурност“ в затвора в гр. София, че на 09.04.2024 г. е провел разговор с лишените от свобода Е. Й. Й. и А. Р. З., касаещ открити неразрешени вещи и предмети на територията на 3-то спално помещение в 12-та група. Описано е в докладната, че осъденото лице Е. Й. е признал, че открития в спалното помещение мобилен телефон е негов и е споделил,че в телефона се съдържа комуникация с инспектор Е. А. - показал е кореспонденцията между двамата, водена през приложението „MESSENGER“. От кореспонденцията /чата/ се установявало, че двамата са комуникирали, докато Е. Й. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Установени били съобщения, в които инспектор А. споделя факти за други служители на затвора в гр. София. От комуникацията ставало ясно, че служителката е преглеждала затворническото досие на осъдения Й., но не в качеството й на негов инспектор. Обсъждали са възможност лишеният от свобода Й. да излезе предсрочно от затвора с нейна помощ срещу заплащане. От комуникацията по „MESSENGER“ ставало ясно, че назад във времето са провеждали интимни срещи, както и че Й. й е правил подаръци. В заключение инспектор Д. Г. предложил да бъде образувано дисциплинарно производство като приложил към докладната записка копие на кореспонденция от приложението „MESSENGER“. В хода на дисциплинарното производство са изискани обяснения от лишения от свобода Е. Й. Й. и от колеги на инспектор Е. А., които единствено потвърждават, че профилът във Фейсбук „[заличен текст]“ е на инспектор Е. А.. Приобщена е и докладна записка peг. № 8315 от 23.04.2024 г. по описа на затвора в гр. София от инспектор А. И. Ч., която излага различни факти от съвместната работа с инспектор Е. А. и лични възприятия за поведението й, несвързани с комуникацията й с лишения от свобода Е. Й. Й.. При така събраните доказателства и след преглед на предоставената от Е. Й. Й. кореспонденция между него и инспектор Е. А., дисциплинарноразследващият орган е формирал извод, че е осъществяван нерегламентиран контакт между двамата чрез мобилното приложение „MESSENGER”, посредством иззет мобилен телефон с марка „IPhone“ с IMEI: [номер], иззет на 09.04.2024 г., в 09.30 ч., с протокол за изземване № 213/09.04.2024 г. по описа на затвора в гр. София. Формиран е извод, че инспектор А., видно от снетите обяснения от Й. и кореспонденцията между тях, е подтикнала лишеният от свобода да комуникират. В заключение е прието, че служителката е нарушила Етичните правила за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърдени със заповед № ЛС-04-15/15.01.2024 г. на министъра на правосъдието. Прието е също, че приложената по преписката комуникация доказвала близките взаимоотношения между Е. Й. и инспектор А., която флиртувала с него още при първото му влизане на територията на затвора в гр. София, като отношенията им са били доста близки /ходили са заедно на море, посещавал е неколкократно дома й в периода от освобождаването му от затвора до задържането му в ареста на бул. „Г. М. Димитров“ през септември 2023 г./, купувал й е подаръци. От изложеното следва, че изводите на дисциплинарноразследващият орган, залегнали в Обобщена справка рег. № 6249 от 21.05.2024 г., които са изцяло възприети от дисциплинарнонаказващият орган и пресъздадени в процесната заповед, се базират единствено и само на показанията на собственика на нерегламентирано използвания в затвора „IPhone“ - лишеният от свобода Е. Й. Й. и съдържанието на предоставените пак от същото лице скрийншотове /снимки/ от чат в приложението „MESSENGER”,за което твърди, че е с профил във Фейсбук „[заличен текст]“ със снимка на инспектор Е. А.. Въпреки писмено отправените в дисциплинарното производство възражения от инспектор Е. А. и искания за проверка съдържанието на иззетия телефон, доказателства в тази насока не са събрани от дисциплинарноразследващият орган. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза опровергават изцяло възприетата от дисциплинарнонаказващия орган фактическа обстановка. Показанията на разпитаните свидетели Е. Й. Й. и инспектор Д. Г. противоречат на дадените сведения пред дисциплинарноразследващият орган, вкл. на описаната в докладна записка peг. № 4425 от 09.04.2024 г. по описа на затвора в гр. София от инспектор Д. Г. фактическа обстановка. Свидетелят Е. Й. Й. излага коренно различна версия за отношенията си с инспектор Е. А. – комуникацията не била водена по нерегламентирано използвания в затвора „IPhone“, а на него бил препратил скрийншотове от чатове с А., провеждани от друг телефон. Показанията на този свидетел изобилстват от отговори „не помня“ по отношение на факти, за които е дал конкретика в дисциплинарното производство. Освен това от показанията на този свидетел става ясно, че иззетия телефон е бил скрит в саксия на прозореца, което не отговаря на описаното място в двете докладни записки на инспектор М. и инспектор Г.. Свидетелят твърди също, че в телефона е имало сим-карта, каквато обаче не е описана в докладните записки и не е представена в съдебното производство заедно с телефона. Липсата на сим-карта е останала незабелязана от дисциплинарноразследващият орган, въпреки ноторния факт, че телефон без сим-карта не може да ползва интернет за да се осъществи въпросната комуникация между лишеният от свобода и инспектор Е. А.. Сериозно разминаване има и в показанията на свидетеля Д. Г. и отразената от същия фактическа обстановка в докладна записка peг. № 4425 от 09.04.2024 г. по описа на затвора в гр. София – телефонът е бил отключен на среща, провела се само между инспектора и Й., в него нямало конкретни чатове с инспектор Е. А., а само снимки на части от такива. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява по категоричен начин, че приложените по преписката на хартиен носител и на диск, свалени от иззетия телефон снимки на чатове, за които се твърди от Е. Й. Й., че са с потребител [заличен текст] в Facebook - инспектор Е. А., са препратени от друг телефон, като в иззетия телефон не се съдържа никаква друга информация за контакти нито чрез интернет приложения, нито чрез разговори или SMS-и. Освен това вещото лице е установило, че съществуват над 50 акаунта с потребителско име [заличен текст] и над 10 с потребителско име Е. Й.. При условие че създаването на профил във Facebook и Messenger с процесните профилни имена и профилни снимки е изцяло под контрола на потребителя, експерта категорично сочи, че само на базата на снимки от проведени разговори не може да се направи заключение между кои реални потребителски акаунти и лица е проведена процесната кореспонденция. Експерта сочи също, че към процесния момент и понастоящем е възможно свободно изтегляне на профилната снимка на А. от лица,различни от администриращият нейния профил. Изложеното налага извод за недоказаност на факта на провеждана комуникация между Е. Й. Й. и инспектор Е. А. в смисъла, залегнал в разпечатаните снимки от иззетия телефон. Експертизата разколебава в пълна степен приетото в дисциплинарното производство, че снимките от чатовете са достатъчно доказателство за проведената комуникация между Е. Й. Й. и инспектор Е. А. само поради факта, че на тях е видна снимката на инспектор Е. А. от профила й [заличен текст]. Вещото лице не обвързва по никакъв начин приложените по преписката снимки от чатовете с профила на А., като сочи, че след проверка на личният й профил в него няма връзка, нито настояща, нито предходна с асоциирани акаунти на Е. Й. Й.. От изложеното следва, че изводът на дисциплинарно наказващия орган, че инспектор Е. А. е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР не се подкрепя от събраните доказателства и същият е направен, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 от АПК, чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Следователно процесната заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано вмененото на инспектор Е. А. деяние, което да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане от касаторката за присъждане на разноски за две съдебни инстанции и приложените доказателства, че същите са реално заплатени, следва да се осъди Министерството на правосъдието да заплати на Е. А. сумата в общ размер от 3312лв /1693,40 евро/, съставляваща сбор от 70 лв - заплатена държавна такса за касационната инстанция, 1200 лв - заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 10лв – държавна такса за първата инстанция, 1200лв - заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 832лв – депозит за експертиза. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,