Определение № 101 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 427/2012 г.

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от 26.02.2013 г. от Ц. Н. И. от [населено място], [община], област С., ул. „ 23-та” № 11, чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-В., с която се прави искане за поправка на очевидни фактически грешки, подробно описани, допуснати в мотивите и диспозитива на определение № 199 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 427/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата с вх. № 10747/01.12.2011 г. на Ц. Н. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-В., за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд, 9 с-в, постановено по гр.д. № 4708/2000 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Ответникът по молбата Гаранционен фонд [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 247 ал. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че в определението от 18.07.2012 г. не са допуснати очевидни фактически грешки. Такива са налице само когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване като на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на постановения съдебен акт. В конкретния случай решаващият състав на ВКС, ГК, не констатира да е формирал воля, различна от външно изразената в определението. Искането да се изпише в диспозитива на определението постоянния адрес на молителя в [населено място], съгласно документа му за самоличност – лична карта, не съставлява допусната очевидна фактическа грешка в определението, която да подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,