Определение № 209 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 158/2011 г.

Постъпила е молба от Професионална гимназия по транспорт [населено място], с която на основание чл. 248 ГПК е поискано да се измени определение № 339 от 23.06.2011 г. по ч. гр. дело № 158/2011 г. на ВКС, с което е изменено определение № 235 от 02.05.2011 год. по ч. гр. дело № 158/2011 год. на Върховния касационен съд в частта за съдебните разноски, намалени от 1000 лв. на 300 лв. адвокатско възнаграждение и С. Г. П. е осъден да заплати на Професионална гимназия по транспорт [населено място] съдебни разноски в размер на 300 лева. Ответникът С. Г. П. в писмен отговор оспорва молбата. Прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира следното: С определение № 235/02.05.2011 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на определение № 53 от 20.01.2011 г. по ч. гр. дело № 971/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 16.11.2010 год. по гр. дело № 4292/2010 год. на Пазарджишки районен съд, с което е прекратено производството по иска на С. Г. П. за отмяна на заповед № 451/30.10.2007 год. на директора на Професионална гимназия по транспорт [населено място], с която е намалено работното време и трудовото му възнаграждение, считано от 30.10.2007 г. до 31.12.2007 г., като недопустим и е прекратено производството по иска да се установи по отношение на Професионална гимназия по транспорт, че ищецът е бил в ефективна законна стачка в периода 24.09.2007 г. до 26.10.2007 г., като недопустим. Със същото определение С. Г. П. е осъден да заплати на Професионална гимназия по транспорт [населено място] съдебни разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. С определение № 339 от 23.06.2011 г. Върховният касационен съд изменил горното определение в частта за съдебните разноски, които намалил от 1000 лв. на 300 лв., поради прекомерност и осъдил С. Г. П. да заплати на Професионална гимназия по транспорт [населено място] съдебни разноски в размер на 300 лева. Това определение е предмет на настоящата молба с искане за изменяването му и определяне на възнаграждението в размер на 900 лв. Молбата е неоснователна. Изложени са съображения за допусната грешка в пресмятането „поради неправилен алгоритам в частта му за съдебните разноски”, което не се оправдава от фактическа и правна страна. С определението, чието изменение се иска съдът се е позовал на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение - чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 и § 2 от Допълнителните разпоредби, които уреждат възнагражденията в производствата по частните жалби и в този смисъл няма допусната грешка в последователността на извършените изчисления. Твърдения за неправилно прилагане на правна норма е основание за незаконосъобразност, което може да се релевира в частна жалба, но настоящата молба няма такъв характер, а определението, чието изменение се иска не подлежи на обжалване. С оглед неоснователността на молбата, молителят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски 150 лв. адвокатски хонорар за изготвен писмен отговор по представено пълномощно и договор за правна помощ от 18.07.2011 г. При тези съображения молбата следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.