Определение № 11908 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2024 г.

Производството е по чл.229 - чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.407, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба от директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР. Жалбата е срещу разпореждане от 16.08.2024г. на председателя на четвърто отделение на Върховният административен съд (ВАС). С него е оставена без уважение молбата на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, с която се иска включване в изпълнителния лист на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 240лв. С частната жалба се твърди, че определението е неправилно. При подробно изложени съображения моли определението да бъде отменено. Ответникът "Екселор Холдинг Груп" АД с представен писмен отговор на частната жалба, счита същата за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Ответникът "Юнит Експорт" ЕООД с представен писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл.407, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК и от страна по делото, за която обжалваното разпореждане е неблагоприятно. Затова тя подлежи на разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С разпореждането, предмет на частната жалба, в производството по реда на чл.404 и сл. от ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, председателят на четвърто отделение на ВАС е оставил без уважение молбата на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, с която се иска включване в изпълнителния лист на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 240лв. За да постанови този резултат председателят на четвърто отделение на ВАС е приел, че липсва осъдителен диспозитив относно заплащането на разноски на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, следователно те не са елемент на влязлото в сила решение на ВАС по чл.404, т.1 от ГПК. Обжалваното разпореждането е правилно. С молба от 16.08.2024г. частният жалбоподател директорът на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 240лв. във връзка с влязло в сила протоколно определение от 13.11.2023г. по адм. дело №10043/2023г. на Върховния административен съд. От данните по делото се установява, че с посоченото влязло в сила протоколно определение не са присъдени разноски на частния жалбоподател. В този смисъл не е налице изпълнително основание по чл.404 от ГПК, както правилно е приел председателят на четвърто отделение на ВАС с обжалваното разпореждане. Този извод не се и оспорва от частния жалбоподател. Претенцията на оспорващият се основава по разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 240лв., които са му присъдени с решение №890 от 21.09.2023г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка №К3K-578/2023г., което е било обжалвано по адм. дело №10043/2023г. на ВАС. Тази му претенция е неоснователна, предвид следното: В процесуалната норма на чл.405, ал.2 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, молбата за издаване на изпълнителен лист се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. В случая пред Върховния административен съд не са присъдени разноски, поради което и няма основание да се приеме, че изпълнителния лист за присъдените в производството пред Комисията за защита на конкуренцията разноски следва да бъде издаден от този съд. Не могат да се споделят доводите на частния жалбоподател, че в случая е налице празнота в правото, която следва да бъде преодоляна чрез прилагане па аналогия на процесуална норма. На първо място правната теория и практика приема, че процесуалните норми не могат да се прилагат по аналогия и не могат да бъдат тълкувани разширително. Правоприлагането, което частният жалбоподател обосновава влиза в противоречие с решаващите мотиви на Конституционния съд на РБ, обосновали постановеното решение по к.д. №6/2008г. В това решение изрично се приема, че Комисията за защита на конкуренцията в производство по преразглеждане на акт на възложител на обществена поръчка не е съдебен орган, макар и дейността която осъществява да носи белези на правораздавателна. С разпоредбата на чл.404, т.1 от ГПК изрично е предвиден ред за издаване на изпълнителен лист на основание решение, постановено от съд. Компетентен да разпореди издаването на изпълнителния лист е именно съдът, постановил осъдителното решение. В случая няма решение или определение, в което да е постановено присъдени разноски, поради което предвидения в Глава тридесет и шеста от ГПК ред не може да се приложи. А неговото прилагане по аналогия би влезнало в явно противоречие с решението на Конституционния съд, както и с конституционната норма на чл.119 от КРБ. На следващо място, настоящият състав приема, че в случая не е налице и празнота в правото. Присъдените разноски по решението на КЗК могат да се поискат да бъдат заплатени доброволно, което не се установява частният жалбоподател да е направил. При отказ за това – също е предвиден процесуален ред за заплащане на присъдени разноски от КЗК. С разпоредбата на чл.417, т.1 от ГПК изрично е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притежания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по своя характер решението на Комисията за защита на конкуренцията. Настоящият състав приема, че в случая е приложим именно този ред. С решение, постановено по к. д. №6/2008г. на КС на РБ, изрично е прието, че в производството по Закона за обществените поръчки, Комисията за защита на конкуренцията не е съдебен орган, макар и да осъществява правораздавателна дейност. Решението, постановено в това производство, в частта, с която КЗК се произнася по реда на чл.217, ал.1 от ЗОП, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство по реда на Глава тридесет и седма от ГПК с издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.1 от ГПК. По тези доводи настоящият съдебен състав счете, че обжалваното разпореждане е правилно. Не са налице релевираните с частната жалба основания за отмяна. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. чл.236 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,