Определение № 60158 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. С. чрез нейния пълномощник адв. Св. Д., срещу определение № 513 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 2159/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане молбата на П. И. С. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение от 13.10.2017 г. по гр.д. № 26709/2014 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от С. К. Д.-С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. против Г. С. С. и И. С. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реални части от имот с идентификатор ....по КККР на [населено място], одобрени през 2011 г., всяка от двете части с площ от около 260 кв.м, обозначени съответно по контура Б-В-Г-Д и А-Б-Д-Е на скицата на л. 10 от делото, и на основание чл. 537, ал.2 ГПК са отменени констативни нотариални актове за собственост № ... и ....от .... г. за спорните части. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че има качеството на необходим другар на ответниците по исковете за ревандикация Г. С. и И. С., тъй като е титуляр на ограничено вещно право на ползване върху спорните имоти и владее имотите, за които е постановено решението. Поддържа също, че нейните права и правата на ответниците Г. С. и И. С. почиват на едно и също основание, а именно нотариален акт № .... г., с който е дарила на сина си И. С. С. собствената си 1/2 ид. част, придобита по наследство и давност, от недвижим имот, представляващ УПИ .... в кв. ...по плана на в.з.”С.-Д.”, заедно с построената в него жилищна сграда, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот. В писмен отговор на частната жалба насрещните страни С. К. Д.-С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. изразяват становище, че същата е неоснователна. Г. С. С. и И. С. С. счита, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да остави без разглеждане подадената от П. И. С. молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение, съставът на ВКС е приел, че молителката няма качеството на необходим другар на ответниците по ревандикационния иск И. и Г. С., тъй като същите не са участници в неделимо правоотношение. Молителката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, с което предявеният против Г. С. и И. С. ревандикационен иск е уважен, и затова няма интерес да иска неговата отмяна. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да иска трето лице, неучаствувало по делото, спрямо което влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо. Решенията имат сила на пресъдено нещо спрямо страните и техните правоприемници, а по изключение и спрямо тези трети неучаствували в процеса лица, които са необходими другари на страна по делото на основание чл. 216, ал. 2 ГПК -когато с оглед естеството на спорното правоотношение, или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Лицата, които упражняват фактическа власт върху недвижим имот, не са необходими другари по предявен против тях иск за ревандикация. Те не са участници в неделимо правоотношение и тяхното материалноправно положение може да бъде различно, което означава, че е възможно и допустимо постановеното решение да бъде различно за всяко от тях. Качество на необходими другари имат само съпрузите по предявен от или срещу тях иск за собственост на вещ или имот, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, каквато хипотеза не е налице по настоящото дело. Жалбоподателката не е била страна в производството по гр.д. № 26709/2014 г. на Софийски районен съд, поради което не е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и разполага с друг път на защита на своите права върху имота. Поради това тя не е легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът