Определение № 813 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1711/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3414/18.03.2024 г., подадена от С. И. С. и Р. Г. С., чрез адвокат П. С., срещу решение № 74 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 734/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 499 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 2365/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица в частта, с която предявеният от С. И. С. и Р. Г. С. срещу Община Стражица иск за сумата 23 280 лв. – стойност на подобрения в урегулиран поземлен имот * в кв. 100 по подробния устройствен план на [населено място], е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е посочил, че по делото е предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС. Ищците С. И. С. и Р. Г. С. твърдят в исковата си молба, че в урегулиран поземлен имот * в кв. 100 по подробния устройствен план на [населено място], собственост на ответника, са изградили жилищна сграда на основание отстъпено им право на строеж. Тъй като са владели постройката повече от двадесет години, а ответникът актувал имота като общински и го прехвърлил на трето лице, претендират присъждане стойността на построеното в размер на 23 280 лв. Съдът е приел, че решението на първоинстанционния съд за отхвърляне иска на ищците за признаване правото им на собственост върху сградата на основание отстъпено право на строеж и давностно владение е влязло в сила, като необжалвано с въззивната жалба. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят ВКС да отмени атакуваното от тях решение и постанови друго, с което да ги признае за собственици на жилищната сграда, на основание отстъпено право на строеж и давностно владение, както и да им присъди претендираната сума от 23 280 лв. за извършени от тях подобрения – закупуване на материали и строеж на постройката. Сочат, че въззивният съд неправилно е приел, че с въззивната жалба не са обжалвали цялото първоинстанционно решение. От Община Стражица е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че направеното в касационната жалба оплакване за непълнота на въззивното решение представлява по естеството си искане по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на съдебния акт, като Окръжен съд – Велико Търново се произнесе и по останалата част от жалбата на С. И. С. и Р. Г. С. – срещу първоинстанционното решение относно иска за собственост. Изложеното обуславя прекратяване на делото пред ВКС, като преждевременно образувано, и връщането му на Окръжен съд – Велико Търново за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,