Определение № 4240 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 352/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), представлявана от ст. инспектор Е. С., против определение № 647/15.11.2023 г. по възз. гр. д. № 104/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е без уважение искането на Комисията за изменение на постановеното по делото въззивно решение, като се приеме, че КПКОНПИ не дължи държавна такса в размер на 4 280,73 лв. за въззивното производство. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че вземанията на държавата по делата за отнемане на незаконно придобито имущество са публични държавни вземания, затова и съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК, Комисията не дължи държавна такса. Ответникът А. Г., представляван от адв. Д. П., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С решение № 150/07.08.2023 г., постановено по настоящото дело, е потвърдено решение № 516/29.11.2022 г. по гр. д. № 774/2021 г. на Окръжен съд – Плевен, с което предявеният от КОНПИ иск по чл. 153 ЗОНПИ срещу А. К. Г. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 214 036,57 лв. е отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът е осъдил КОНПИ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на Апелативен съд – Велико Търново) държавна такса по въззивната жалба в размер на 4 280,73 лв. Посочил е, че съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ с решението си съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Съдът е счел за неоснователен доводът на Комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК, като е изложил, че до влизане в сила на решението, с което искането по чл. 153 ЗОНПИ е уважено, имуществото, предмет на отнемане, няма публичноправен характер. То става държавна собственост едва след като съдебният акт се стабилизира. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. По въпроса дължи ли Комисията държавна такса при отхвърляне на подадената от нея жалба е създадена безпротиворечива съдебна практика (вж.- определение № 50257/07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г., IV г. о. и др.), която приема, че съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ Комисията - ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото – чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Неоснователен е доводът на Комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. За подалата отговор на частната жалба страна разноски не се следват, тъй като правен интерес от участие в настоящото производство и легитимирана да обжалва определението има само страната, която е осъдена да заплати съответната държавна такса. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение