Решение № 782 от 12.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2009 г.

Решение № 782 от 12.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. В. В. - процесуален представител на ответниците по исковата молба П. Н. М., Нанка И. М. и Н. П. М., против въззивно решение № 703/23.04.2009 г. по гр. д. № 3531/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VI-ти граждански състав, с което е отменено решение № 27/09.05.2006 г. по гр. д. № 3321/2005 г. на Пловдивския районен съд, III-ти граждански състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците по исковата молба, че договор за покупко-продажба, сключен на 11.10.2004 г. с нотариален акт, том, рег. №, дело № 591/2004 г., по силата на който П. Н. М. и Н. И. М. продават на сина си Н. И. М. недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно - апартамент, находящ се на първи етаж в жилищна сграда, построена в дворно място в [населено място], [улица], със застроена площ от 120,5 кв. м, състоящ се от четири стаи, столова, готварна и сервизни помещения, ведно с избено помещение №, таванско помещение № и гараж № в същата сграда, е относително недействителен спрямо И. Д. Б., ЕГН - [ЕГН] от същия град и в частта над 1/2 ид. част от посочения имот. Вместо това е признато за установено по отношение на П. Н. М., Н. И. М. и Н. П. М., всички от [населено място], че договор за покупко-продажба, сключен на 11.10.2004 г. с нотариален акт, том, рег., дело № 591/2004 г., по силата на който П. Н. М. и Н. И. М. продават на сина си Н. И. М. недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно - апартамент, находящ се на първи етаж в жилищна сграда, построена в дворно място в [населено място], [улица], със застроена площ от 120,5 кв. м, състоящ се от четири стаи, столова, готварна и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 4, таванско помещение № и гараж № в същата сграда, е относително недействителен спрямо И. Д. Б., ЕГН - [ЕГН] от същия град. С определение № 1532/10.11.2009 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: "Може ли да има характер на увреждаща сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада ли с извършването й несеквестируемостта на жилището?". Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По отговора на поставения въпрос настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира следното: С решение № 456/25.06.2010 г. по гр. д. № 1294/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., е постановено решение по чл. 290 ГПК, по което по поставения въпрос е прието, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него. Този извод е обоснован с факта, че увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, а сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище може да уврежда кредитора, тъй като следствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което последната отпада по отношение на това жилище. По касационната жалба. В процесния случай въззивната инстанция е приела, че в случая се касае до възмездна сделка /покупко-продажба/, и съгласно чл. 135, ал. 1, изречение второ ЗЗД, лицето, с което длъжникът е договарял е трябвало да знае за увреждането. Прието е също така, че знанието се предполага до доказване на противното, предвид факта, че купувачът е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Съдът е стигнал до извод, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е оборена успешно предвид обстоятелството, че купувачът е син на длъжника и предвид ангажираните по спора гласни доказателства. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като нарушения водещи до неправилност на атакувания акт се сочат допускането от страна на въззивната инстанция на свидетели на ищеца, преценката на показанията на разпитаните по спора свидетели, както и неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД. Навежда се и довод, че съдът не е ценил взаимоотношенията на страните във връзка с предварителния договор между продавача и купувача. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на претенцията и за останалата 1/2 ид. част от процесния имот. Ответникът по касация И. Д. Б. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба намира за установено следното: Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно. С оглед отговора на поставения от касационен жалбоподател въпрос касационната инстанция намира, че не е налице несеквестируемост относно процесния имот. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че ответниците по исковата молба не са оборили презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Действително по делото е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото след отмяна на първото въззивно решение от ВКС. Никъде в отменителното си решение касационната инстанция не е дала указания за събиране на нови доказателства. Това процесуално нарушение обаче не се отразило върху решаващите изводи на съда, предвид обстоятелството, че от разпита на свидетелите на ответниците не се установяват факти и обстоятелства, които да оборват презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. От показанията на разпитаните свидетели на ответниците по иска във всички инстанции не се установява изобщо незнание от страна на купувача /син на продавача/ за задълженията на продавача. Показанията на свидетелите са общи, противоречиви или установяват факти и обстоятелства извън оборването на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Ирелевантни са доводите, визиращи сключеният между страните предварителен договор между ответниците - продавачи и купувача. При наличие на нотариален акт за продажба за процесния имот от 11.10.2004 г., който по естеството си представлява сключен окончателен договор за същия имот, всякакви уговорки по предварителния договор губят своята правна стойност. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.